Болестта избавя от много душевни страсти; апостол Павел казва: макар външният ни човек и да тлее, но вътрешният от ден на ден се подновява (2 Кор. 4:16).
Болестите се допускат до нас понякога заради греховете, а понякога - по Божията благодат, за да получим чрез тях вечното блаженство на небето.
Болестта - ето училището по смирение, ето къде виждаш, че си нищожен и гол, и сляп.
А когато те безпокоят несгоди или болестни страдания, или нещо подобно, тогава се старай да не изпускаш от паметта си думите на Свещеното Писание: През лгного скърби трябва да влезем в Царството Небесно.
(Преп. Амвросий Оптински)
Когато сме в болест, преди всичко друго трябва да побързаме да се очистим от греховете в тайнството покаяние и да се примирим с Бога в съвестта си.
(Се. Теофан Затворник)
Нашите болести в по-голямата си част произхождат от греховете, затова най-доброто средство да се предпазим и изцелим от тях се състои в това да не грешим.
Велик подвиг е търпеливото понасяне на болестите и дори и намирайки се сред тях, да възнасяш благодарствени песни към Бога.
С Бога ни сближават скръбта, притесненията, болестта, трудовете. Не роптай срещу тях и не се бой от тях.
Болестта, макар и да измъчва плътта ти, спасява твоя дух.
(Св. Тихон Задонски)
Всички най-тежки скърби и нещастия се понасят от хората по-леко, отколкото тежките телесни недъзи. Безспорният познавач в делото на терзаенето и измъчването на хората - сатаната - засвидетелства пред лицето на Самия Бог, че телесните болести са по-непоносими от всички други нещастия и че човек, мъжествено и безропотно претърпяващ други бедствия, може да отпадне в търпението си и да се поклати в предаността си към Бога, когато бъде сполетян от тежка болест.
Ако си претърпял много тук, няма да търпиш вечни мъки на другия свят, а напротив - ще се наслаждаваш на такова блаженство, пред което сегашното щастие е нищо.
Който няма утеха тук и понася това търпеливо, той несъмнено може да се надява, че там, в бъдещия живот, ще получи голяма и неизказана утеха.
(Преп. Амвросий Оптински)
Един старец наставлявал така своя заболял приятел: „Трябва по-често да се молим: „Господи! Дай ми тук търпение, а там - опрощение!"
Господ затова и изпраща болестите, за да напомнят за смъртта, и от помненето да се премине към това боледуващият да се заеме накрая и с подготовката за смъртта.
Случва се, че Бог посредством болестта предпазва някои хора от беда, която не би ги подминала, ако те бяха здрави.
Който с благодарност носи телесните недъзи и претърпява скърбите на различни болести, той не е далече от безстрастието, понеже с радост очаква смъртта - като причина за влизането във вечния живот.
(Блаж. Диадох)
Човек не може търпеливо да понася скърбите, ако не държи в ума си смъртния си изход (край), безкрайните мъки и радостта в Царството Небесно.
Много болести Господ изцелява посредством лекарите или с други средства. Но има болести, на чието излекуване Господ налага възбрана, когато вижда, че болестта е по-нужна за спасението, отколкото здравето.
Болестта за човека е всъщност милост Божия. И ако християнинът благодушно търпи своето болестно състояние и го приема като изпратено от Бога заради душевната му полза, то той върви по прекия път към рая. При леглото на болестта е вършитба:
Колкото повече са ударите, толкова повече зърна ще изпадат навън и толкова по-богат ще е урожаят. След това трябва зърното да мине под воденичния камък, брашното да бъде направено на тесто и да възкисне, после - във вид на хляб - да бъде сложено в пещта, и накрая - на Божията трапеза.
(Св. Теофан Затворник)
Но здравето и болестта са в Божиите ръце, различните промишления са средства за спасение, когато от едното или от другото се ползват в духа на вярата. Но те водят и до гибел, ако се отнасяме към тях своеволно.
Вссблагият Господ допуска до човека в този живот различни скърби и притеснения, болести и пр. и всичко това с, за да очисти душата от греховете и да я всели във вечния живот.
Когато болестта ни мъчи, ние не бива да скърбим, че поради болката и раните не можем да пеем псалми с устата си. Защото страданията и раните служат за изтребването на похотите; а и постът, и земните поклони са ни предписани за побеждаваш па страстите. И ако и болестите изкореняват тези страсти, то няма за какво да се грижим.
Наистина чрез телесните болести душата се приближава към Бога.
(Св. Григорий Богослов)
Ако бъдеш сполетян от болест, не унивай и не отпадай духом, но благодари на Бога, задето Той е премислил да ти направи добро чрез тази болест.
(Лева Исаия)
Един старец често страдал от болест. Случило му се в продължение на една година да не боледува; той много скърбял поради това и плачел, казвайки: „Изостави ме моят Господ и не ме посещава!"
(Древен патерик)
Дяволът напада по-силно тежко болните, понеже знае, че има малко време.
Когато си тежко болен, се погрижи най-напред за очистването на съвестта си и за спокойствието на душата си.
Благодарете на Бога, задето сте на добрия път: вашата болест е велик Божий дар; денем и нощем възнасяйте хвала и благодарение - и душата Ви ще бъде спасена.
(Старецът Арсений Атонски)
Ако си болен и беден - не се оплаквай и не роптай срещу съдбата си, срещу Бога и човеците, не завиждай на чуждото щастие, пази се от унинието и особено от отчаянието, покори се всецяло на Божия Промисъл.
Болестите ни примиряват с Бога и ни въвеждат отново в Неговата любов
(Св.Йоан Кронщатски)
Размишлявайте за това, че всичко тукашно е преходно, а бъдещото е вечно.
Болният трябва да се утешава с четене на Божественото Писание и със страданията на Спасителя.
Господ приема търпенето на болестта като заместващо поста и молитвата.
Когато си болен, не се принуждавай пряко силите си да ходиш на църква, а лежи под одеялото и извършвай Иисусовата молитва.
(Старецът Анатолий Оптински)
Лима не знаете, че и от болния Бог изисква
духовни молитви?
(Св. Иулиания)
Когато си немощен, изпълнявай правилото си, както можеш, макар и с десет прекъсвания. Когато главата ти не е здрава, не прави земни поклони.
Главната причина за малодушието и ропота срещу Бога в дни на страдание у много хора са недостигът на вяра в Бога и на надежда в Неговия Божествен Промисъл. Истинският християнин вярва, че всичко, което се случва с нас, става по волята на Бога; че без Божията воля и косъм не пада от главите ни. Ако Бог му изпраща страдания и скърби, той вижда в това или изпратено му от Бога наказание за греховете му, или изпитание за неговата вяра и любов към Него; и поради това той не само не малодушества и не роптае срещу Бога, по смирявайки се под крепката Божия ръка, още и благодари за това, че Бог не го е забравил, че поради милосърдието Си Той е поискал да замени за него вечните скърби с временни; поразяван от скърбите, той говори заедно с праведния Давид: Добре ми е, (Господи), че пострадах (слав. - „задето си ме смирил"), та да се науча на Твоите наредби (Пс. 118:71).
Лекуването чрез хипноза трябва да бъде чуждо на християнската вяра: нито в Свещеното Писание, нито в отеческите учения не виждаме такова нещо. Употребяването на хипноза е дял от магьосничеството.
Който се лекува, надявайки се на Божията помощ, а не на лекарството или лекаря, той не погрешава.
Лекарите и лекарствата са ни дадени от Господа. Не бива да отхвърляме лечението.
(Св. Теофан Затворник)
Във време на болест всеки трябва да мисли и да говори така: „Кой знае? Може би чрез моя недъг за мен се отваря вратата към вечността?"
Когато дойде болест, трябва да се грижим за нейното излекуване.
Когато си болен, преди да пристъпиш към лекарите и лекарствата, се възползвай от молитвата и тайнствата: от изповедта, причастието и елсосвещението.
Ако си болен, покани опитен лекар и употреби предписаните от него средства. За тази цел земята ражда толкова много благотворни растения. Ако ти поради гордост ги отхвърлиш, само ще ускориш смъртта си и ще станеш самоубиец.
Душевното богатство е в търпението.
При болест се учете на смирение, търпение, бла-годушие и благодарност към Бога.
(Св. Теофан Затворник)
Търпение означава всичко, каквото и да ни се случи, да понасяме с великодушие: в болестите да не се отчайваме, да не униваме излишно в нещастията, в бедността да не скърбим и да не роптаем срещу обидите.
В щастието човек трябва да се счита за Божий длъжник, а в нещастието - да има Бога за свой длъжник.
А ако Ви смущава помисълът „Защо си позволяваш известно облекчение?", Вие му отвръщайте: „Аз ли, грешницата, да постя? Заради греховете си, аз съм недостойна за това. Смирението превъзхожда поста." И чай приемайте и сутрин, и вечер, и за всичко това се отплащайте със смирение и самоукоряване.
(Старецът Арсений Атонски)
А когато се уморите от безсъние, тогава вече не се безпокойте за правилото; в такъв случай то се отлага. Тялото се нуждае от почивка и подкрепление.
Колкото повече страдаме в този живот от болести, от гонения, от вражески сили или от бедност, толкова по-голяма награда ще наследим в бъдещия живот.
(Блаж. Иероиим)
Освен молитва, вие имате нужда и от духовен събеседник, който да ви отвлича от скръбта и унинието.
Не скърби много за това, че не можеш да бъдеш в храма поради болест, а си спомни житието на Пимен Многоболезнени: как той не излизал от килията и дори не желаел да оздравее.
Господ ти изпрати болестта не напразно и не толкова като наказание за предишни грехове, колкото от любов към тебе - за да те откъсне от греховния живот и да те постави на пътя на спасението. Благодари за това на Бога, Който се грижи за теб.
(Игум. Никон)
Въпреки това в ония часове, в които в църквата се извършва служба, е по-добре да не лежим, а да седнем на постелята, като се подпираме на стената, ако немощта ни надвива, и така да се молим умно и сърдечно, с пълно желание и с бодър дух.
(Св. Теофан Затворник)
След болест не е грешно да приемате храна и по-рано, ако ви се прииска, защото вие сте със слабо
здраве, но не е нужно да криете това, защото това е обикновено нещо - някои дори нарочно вкусват храна пред хора, за да нямат те високо мнение за тях.
Не изоставяй молитвеното си домашно правило йод предлог, че си болен или уморен, дори и за един ден - докато дишаш.
За немощните е позволено облекчаването на поста според църковното правило (Апост., 69 правило).
(Митр. Филарет Московски)
Човек, проникнат от надежда в Бога, гледа на нещата от по-висока гледна точка и си казва: „Сега аз мога да дам на хората добър пример на търпение и да бъда полезен за тях. Аз съм готов всичко да понеса, само и само да заслужа небето. Бог всичко устройва за мое добро." Той говори заедно с пророка: Благ е Господ; Той е убежище в скръбен ден и познава ония, които се Нему надяват (Наум. 1:7).
Много ми е мъчно, задето вие сте така отпаднали. Търпете... Това е първата добродетел, която Вие сега трябва да изпълнявате. Втората е да благодарите на Бога, Който всичко устройва за наше благо. Третата - благодушествайте, като виждате тази милост на Небесния Отец към Вас. За страдалците това е добро. Ако претърпят с благодушие, без ропот и осъждане, и ще се причислят към мъченическия чин.
„Че си болна - пише отец Анатолий Оптински, - не с беда; за грешните хора това е очистване. Както огънят очиства желязото от ръждата, така и болестта лекува душата."
Случва се някои болни да употребяват по време на пост блажна храна като лекарство и после да принасят покаяние за това, че поради болестта са нарушили правилата на светата Църква за поста. Но всеки трябва да внимава и да действа според своята съвест и съзнание... По-добре от постната храна избирайте за себе си по-питателна и лесно смилаема за Вашия стомах храна.
Казваш, че си немощна и нездрава? В такъв случай си позволи известно снизхождение и почивка, а когато се чувстваш здрава, тогава можеш и да постиш, и да постоиш на молитва
(Архим. Варсануфий, от Ллександро-Свирския манастир)
Дори понякога и да изпаднете в малодушие, докато сте болни, не се отчайвайте, а прибегнете към покаянието, защото Господ допуска това за смирение.
Понякога при болест ни напада изкушение. Преподобният Симеон Нови Богослов казва: „Душата не може да се освободи от изкушението по друг начин, освен чрез призоваването на Иисуса Христа и прибягването към духовния отец."
Не скърбете, ако понякога поради болест не
можете да изпьлните молитвеното си правило, и благодарете на Бога за болестта, защото тя е същото, каквото е молитвата - ако търпим без ропот и с благодарност.
(Старецът Лрсений Атонски)
По време на постите болният трябва да пости в сряда и петък, а в останалите дни му се разрешава да приема блажна храна, освен - месо.
Когато сме в болест, трябва преди лекарите да потърсим отците.
(Св. Варсануфий Велики)
Да покажеш на лекаря телесните си страдания не е грях, а смирение.
(Св. Варсануфий Велики)
Ако си сполетян от дълговременна болест и имаш някакво утешение от тези, които ти служат, то погледни ония, които отвътре търпят скръб и мъка, отвън са покрити с рани, и си нямат никого, който да им помогне, да ги нахрани, да ги напои, да ги повдигне, да умие раните им - и те търпят...
(Св. Тихон Задонски)
Пази се, да не би ненавиждащият доброто да те увлече в неблагодарност или ропот, тогава ти всичко ще изгубиш.
(Св. Йоан Кронщатски)
Бъди кротък и търпелив особено при болест и при различни неприятни обстоятелства: защото тогава ние особено залитаме към раздразнителността, бидейки изнежени от доволството, здравето, щастието и покоя.
Търпи с благодарност към Божията воля всяка болест и немощ, всеки труд, всяка обида и неприятност, като казваш: „Да бъде Твоята воля", и като знаеш, че Божията благост води всичко към по-доброто за теб и че Господ лесно може да превърне всяка несгода в щастие и радост.
А ако човек роптае срещу болестите и скърбите, започне да търси виновник за тези скърби сред човеците („скалъпиха, направиха"), в бесовете или обстоятелствата, започне да се опитва с всички средства да ги избегне, врагът ще му помогне в това, ще му посочи мними виновници (началниците, взаимоотношенията, съседите и така нататък, и така нататък), ще породи в него враждебност и ненавист към тях, желание да отмъщава, да оскърбява и пр., а посредством това ще доведе душата на този човек до мрак, отчаяние, безнадеждност, до желание да замине за друго място, да се скрие даже под земята, само и само да не вижда, да не чува мнимите си врагове, докато в действителност той ще слуша и ще услажда истинския си смъртен враг - дявола, внушаващ му всичко това и желаещ да го погуби.
Господ от любов към нас ни изпраща - на всекиго според силите му - болести и скърби, но ни дава и търпение, за да направи и нас участници в Своите страдания; който тук не е страдал заради Христа, той ще бъде измъчван от съвестта си в бъдещия век - та нали е било възможно да покаже своята любов към Христа чрез търпенето на болестта и скърбите и не го е направил в старанието си да се предпази и избегне всички скърби... Не от гняв, не за наказание ни изпраща Господ болестите и скърбите, а от любов към нас - макар и не всички хора, и не винаги - да разбират това.
Болестите напомнят за смъртта и ние трябва да се готвим за нея.
Трябва да се спомене и това, че светите отци ни препоръчват да освещаваме приеманото лекарство: така, преподобният Варсануфий Велики препоръчал на един от своите ученици да приема лекарството си - розово масло - заедно със светена йода. Същият старец не ни съветва да се молим прекалено настойчиво за изцеление, когато сме болни, защото ние не знаем какво е полезно за нас.
Когато си в болест, моля те, ползвай се от лекарствата, защото мнозина се нуждаят от твоето здраве.
(Св. Теодор Студит)
Когато сме в болест, ние можем по съвет на искаря да си разрешим и през поста за известно вре-мг да употребяваме блажна храна, но в такъв слу-чай трябва да помним, че правим това по необходимост, а не за удоволствие и наслаждение.
Търпенето на болестта с благодарност стои по-високо от другите подвизи пред Бога; чрез болестите се очистват греховете и ние се избавяме от страстите.
Ако ти се наложи да проявиш снизхождение към себе си поради болест, то това е нищо. А ако сториш същото под прелог, че си болен, това е лошо.
(Св. Теофан Затворник)
Страданията, ако озлобяват боледуващия, без да го преобразяват, без да предизвикват благотворна реакция (изправяне и благодарност) - са само двойно зло.
Ако не можеш да ходиш на църква поради болест, тогава не ходи; само не роптай.
Благодари на утешаващите те в болестта и на служещите ти в нея и се моли на Бога за тях, макар и докато лежиш. Търпението в болест Господ приема като заместващо поста и молитвата.
Оздравяващият от болест, особено от сериозна и опасна, трябва да чувства и да си казва: „Свише ми беше дадена отсрочка, за да се покая и да изправя живота си според Христовите заповеди."
Блажен е този, който търпи болести и скърби.
Чрез тях се очистват греховете. Но ако, очиствани
от Ьога чрез болести и скърби, ние продължаваме
да| грешим, тогава трябва да се боим да не би да се
изчерпи изливаното над нас милосърдие на Господа,Който жадува нашето покаяние.
Най-голямата благодарност към Бога за оздравяването ни от болест се състои в това да Му служим през останалото време на нашия живот, като изпълняваме Неговите заповеди.
Когато си в болест, не желай смъртта - това е грешно.
Болните нека да помнят, че им служат заради Бога, и нека да не измъчват служещите им братя с излишни изисквания. Впрочем, и такива трябва търпеливо да се понасят, защото посредством това човек си събира най-богатата награда.
Ако чуеш, че някой е болен, не се лени да го посетиш и да му послужиш с усърдие, ако при това за теб няма никаква душевна вреда.
Не забравяй да пишеш утешителни писма на онзи, който страда за Христовата вяра, или страда от болест, или се намира в тъмница или скръб.
Понасянето на несгодите от болния ще принесе много полза на душата.
Помагайте на Вашите болни ближни, но не като мислите, че вършите добро, а от любов и състрадание.
Че сте се удостоили да послужите на болната, за това благодарете на Бога; но само не пряко силите си и не със загуба на собственото си здраве.
Не задържайте у себе си това, което можете да дадете за утеха на изнемогващите, нуждаещите се, скърбящите.
Трудете се за болния, стария и пр., но не искайте награда за своя труд.
Бъди готов да посетиш всеки човек, когато той се намира в страдания, затруднения и скърби.
Грижи се за болния с всяко търпение и усърдие, със сърдечно съпричастие, като утешаваш страдалеца с добри, ласкави, увещателни думи и с кратка молитва. Улавяй благоприятните минути, за да прочетеш на болния нещо божествено.
Който пренебрегва болните, той не вижда светлината; който отвръща лицето си от скърбящия, на този ще се помрачи денят му.
Не пренебрегвай гласа на страдащия.
Трябва да утешаваме болния с Божественото Писание и със страданието на Спасителя.
Когато видим болен, нека не започваме лукаво да си обясняваме причината за неговата болест, а да се постараем да го утешим.
Не трябва да отказваме помощ на болните от страх да не се заразим с тяхната болест.
Посещаването на лежащи на легло болни и на покосени от страданията на плътта избавя от беса на гордостта и блуда.
Начинът, по Който да посещаваме и утешаваме болния
Ето с това писмо аз ще отида да посетя и утеша болната.
При посещавамето на болните трябва да има разсъдливост.
Има тежко болни (след операция, много изнурени от болестта, с преуморена нервна система и г.н.), за които посещението е бреме и които страдат, когато се обръщат с въпроси, разпитвания и въобще с разговори към тях. Затова преди да посетим болния, е нужно предварително да узнаем от неговите близки дали на него ще му бъде приятно нашето посещение.
Посещавай болните, за да те посети Бог.
Еднаква награда получават болният и този, който му служи..
(Св. Пимен Многоболезнени)
Старай се да утешаваш болната не толкова с услуги, колкото с веселото си лице.
Макар и да е добро дело да се грижиш за болните и да ги посещаваш, но тук трябва да има разсъдливост; където се вреди на вашето душевно устроение, там и без вас делото ще се нареди добре.
Че сте се удостоили да послужите на болната,за това благодарете на Бога; но да не се възгордее сърцето ви поради това; да посещаваме болната е много добро дело и Божията заповед, и дългът на любовта го изискват, но само не пряко силите ни и не със загуба на собственото ни здраве.
Господ възпълва нашия недостиг от добри дела или с болести, или със скърби.
(Св. Димитрий Ростовски)
Препечатано от книгата "Утешение в болести и скърби"-издание на Славянобългарски манастир
"Св.Вмчк Георги Зограф" Света Гора
МОЛИТВА НА БОЛЕН
УТЕШЕНИЕ В БОЛЕСТИ И СКЪРБИ 
УТЕШЕНИЕ В БОЛЕСТИ
