сподели
УТЕШИТЕЛНИ ДУМИ КЪМ БЛИЗКИТЕ
Загубата на близки хора е едно от най-големите бедствия, постигащи човека в този земен живот. За утешение при подобни нещастия мнозина са се обръщали към преосвещения епископ Теофан, просейки неговите наставления и молитви. Епископ Теофан обикновено давал отговор в писма, които по своята простота и дълбоко разбиране на духовния живот имат значение за всички.
Епископ Теофан смятал, че при гроба на близките и скъпи за нас хора е естествено да се поскърби и поплаче, но тази скръб трябва да бъде умерена и в никакъв случай да не преминава в отчаяние.
„Не може да не се поскърби - писал Светителят на един човек поради смъртта на родителите му, - такава е нашата душа; но да се поскърби с мярка, и при това неголяма. Кое е главното при човека, тялото или душата? Главна е душата. Когато душата е жива и човекът е жив. А когато умира, кое умира - душата или тялото? Тялото, а душата остава жива. И така се оказва, че погиналите са живи; живи са и вашите родители. Те само са се разделили с вас и са започнали да живеят на друго място. Там ще преминете и вие в свое време и ще се видите. Раздялата при вас е само временна. Затова и казвам, че не може да не се поскърби, само че не много, колкото някои скърби, когато напуска дома си за известно време.
С нас така се е случило, че си представяме починалите такива, каквито са били, когато са лежали в ковчега... а след това в гроба, и даже нареждаме: колко ти е тъмно, колко ти е тясно, колко влажно... А в същото време там въобще ги няма тези, които оплакваме. Те са на друго място и даже около нас, но в съвсем друг вид."
„Плачете, плачете - писал на друго място Светителят на една майка, - в това няма нищо неестествено и укорително. Нечовешко щеше да бъде, ако майката не поплаче за смъртта на дъщеря си. Но и при това трябва да се знае мярката: да не се разбива човек и да не забравя това разбиране за смъртта и починалите, което се дава на нас, християните. Умряла! Не тя е умряла, умряло е тялото, а тя е жива и живее така, както и ние, само че в друг вид битие. Тя се приближава и към вас и ви гледа. И трябва да предполагаме, че се удивлява, че вие плачете и се съсипвате, когато на нея й е по-добре. Ако тя се явеше и вие я помолите отново да влезе в тялото, тя не би се съгласила за нищо на света. Защо да влизате в такова разногласие с нея? Да желаете това, което й е противно? Каква любов има в това?
Не може да не потъжите, че не можахте да видите очите й за последен път, да чуете последна дума от нея, да й дадете последна прегръдка на майчината любов. Добре, поплачете. Но не много. Телесните й очи се затвориха, а с душевните тя гледа. Погледнете и вие към нея със своята душа. Не си я представяйте в гроба. Тя не е там. Там е тялото й, а тя е извън него и може би сега стои при вас. Езикът й е замлъкнал, но тя не е лишена от възможността да ви говори в сърцето. Заслушайте се и ще чуете: „Майчице, не тъжи и не се разстройвай. Аз съм с теб и на мен ми е много добре." Отговорете й и вие: „Слава Богу, че ти е по-добре." Обятията са застинали, няма да се разтворят повече. Но тя със себе си, като душа, може да обгърне вашата душа така топло, както топла е и обичайната прегръдка. Отговорете й и вие спокойно, с умирена душа чрез топла памет за нея."
По този начин велико утешение за християнина е това, че починалите и след смъртта си продължават общуването с нас, направо с душата ни.
На въпроса, какво става с починалите, Светителят казал; „Тялото се завръща в земята, а душата получава някакво място по Неговото усмотрение, където пребивава до всеобщото възкресение в радостно очакване или в ужасно отчаяние. Това е страна, скрита за нас. Какво е там - не ни е казано с подробности. Едно е казано ясно... че тамошното състояние напълно съответства на това как човек е настроил себе си тук на земята. А как да се настрои е широко разяснено в Евангелието и в посланията. И за нас сега това е главното. Тъй като целта не е на земята, а в друга форма на битие, то разумно е да насочваме всички грижи към това, добре да се приготвим за там. Ако не се приготвим, всичко пропада.
Не се измъчвайте с въпроси, какво е там и къде ще бъдем. Когато в ума се народят такива въпроси, си казвайте: на добрите ще бъде добре, на лошите - лошо. Съответно на това и мястото на едните ще бъде светло, а на другите - тъмно."
Защо поменаваме починалите?
„Защото - отговарял Светителят - така ни е заповядано да правим. А че е заповядано, е видно от това, че в Божията Църква не е имало време, когато да не се е вършело такова поменаване. Значи това идва от Апостолите и от Самия Господ. Трябва да поменаваме не само своите близки, но и всички православни християни по всяко време и във всяка молитва. И ние самите ще бъдем там и ще се нуждаем от такава молитва, както беднякът от парче хляб и чаша вода. Помни, че молитвата за починалите е силна поради това, че идва от лицето на цялата Църква. Както при естествения порядък при бременност майката диша, а силата на диханието преминава в детето, така е и при благодатния порядък: Църквата диша с общи молитви за всички, а силата на молитвите преминава на починалите, намиращи се в лоното на Църквата, която се състои от живи и от покойници. Не се поленявай да поменаваш при всяка молитва всички починали наши отци и братя: това ще бъде милостиня от тебе за тях."
Необходимостта от поменаване на починалите произтича и от това, че те продължават общението си с нас.
„Починалите са живи и общението между нас не се прекъсва. Както се молим за живите, без значение дали живеят праведно, или не, така се молим и за починалите, без да изследваме дали са причислени към праведните, или към грешните. Това е дълг на братската любов. И всички ние сме длъжни да се отнасяме един към друг като членове на едно тяло, в дух на доброжелателно сърдечно общуване, и живите, и починалите, без да се разделяме на две от смъртта."
„Участта на починалите не е решена до всеобщия съд. Дотогава ние не можем да считаме никого за окончателно осъден и на това основание се молим, утвърждавайки се на надеждата в безмерното Божие милосърдие."
Особено горестна за родителите бива раздялата с деца в ранна възраст. Мнозина дори са склонни да мислят, че това им се изпраща като наказание за греховете. В писмата на свети Теофан намираме такъв отговор:
„Това не винаги е за наказание. Но то може да бъде за благото на децата и на самите родители. Ние сме слепи и не го виждаме, и не виждайки, роптаем... и мислим хулно за Бога, като че ли Той не е прав. А Той всичко устройва по най-добрия начин."
На друго място, развивайки подробно същата мисъл, епископ Теофан пише следното за утешение на една скърбяща майка: „Дъщерята - хубава и добронравна - е починала. Трябва да казваме: „Слава Тебе, Господи, че си я взел по-скоро, не давайки да се заплете в съблазните и прелестите на този свят." А вие скърбите: защо Бог я е избавил от тези увлечения и я е взел в Своето свято Царство чиста и непорочна. Излиза, че е по-добре, ако тя беше израснала и се беше потопила във всичко това, което в наше време не е чудно, особено за такива симпатични момичета, каквато вие казвате, че е била. Ето ти мъдра майка - скърбяща, че дъщеря й е спасена, а не погубена."
Накрая, в заключение, ще приведем още два откъса от писмата на епископ Теофан.
Из писмото към умираща сестра:
„Прощавай, сестрице! Господ да благослови твоя изход и твоя път след него. Нали ти не умираш. Тялото ще умре, а ти ще преминеш в свят на живите, жива, помнеща себе си и осъзнаваща всичко заобикалящо. Там ще те посрещнат татко и майка, братя и сестри. Поклони им се и им предай нашите привети и ги помоли да се грижат за нас. Ще те заобиколят твоите деца, радостно поздравявайки те. Там ще ти бъде по-добре, отколкото тук. Затова не се ужасявай, като виждаш приближаващата смърт: за тебе тя е врата към по-хубав живот. Твоят Ангел пазител ще приеме душата ти и ще я поведе по пътища, каквито Бог повели. Ще се явяват греховете - кай се за всички и имай твърда вяра, че Господ и Спасителят заглажда всички грехове на каещите се грешници. Ще бъдат заличени и твоите, когато се покаеш. По-живо утвърждавай тази вяра в себе си и остани неразделно с нея. Дай, Господи, мирен изход! Още някой и друг ден - и пак ще бъдем заедно. Затова не тъжи за оставащите. Прощавай, Бог да е с тебе!"
Из писмото към мъжа на умиращата сестра: „ При починалите скоро започва подвигът на преминаване през митарствата. Тук е нужна помощ на сестрата. Помислете за това и ще чуете вопъл: помогни! Ето в какво трябва да устремим цялото си внимание и цялата си любов към нея. Мисля, че най-действителният признак на вашата любов към починалата ще бъде това, ако от минутата на излизането на душата й се потопите в молитва за нея, за новото й състояние и новите й неочаквани нужди. Като започнете така, непрестанно се молете на Бога за помощ, особено в продължение на шест седмици, а и след това. В разказа за света Теодора чувалчето, от което ангелите са взимали, за да я освободят от злите духове, са били молитвите на нейния старец. Същото ще бъдат и вашите молитви. Не забравяйте да направите това - ето какво е любов! Известете и мене по-скоро... и аз също ще започна, нека и децата правят това... А да скърбим прекалено и да се съсипваме - няма смисъл."
Не се стремете към земното. Всичко е тленно - единствено задгробното щастие е вечно, неизменяемо вярно. И то зависи от това, как ще преживеем този наш живот.
Свети Теофан Затворник
|