|
Отче, постоянно нося кръстчето, което ми дадохте и то ми помага в трудностите.
- Ето такива кръстчета са и нашите кръстове - като тези, които носим на врата си и ни закрилят в живота. Какво си мислиш, че ние носим голям кръст ли? Само Кръстът на нашия Христос е бил много тежък, защото Христос от любов към нас, хората не е поискал да използва за Себе Си Своята божествена сила. А след това понася тежестта от кръстовете на целия свят и ни облекчава от болките на изпитанията със Своята божествена помощ и със сладкото Си утешение.
Добрият Бог промисля за всеки човек по един кръст в зависимост от издържливостта му, но не за да се мъчи, а за да се изкачи по този кръст на Небето - защото всъщност кръстът е стълба към Небето. Ако разберем какво богатство събираме чрез болките от изпитанията, няма да роптаем, но ще славословим Бога, носейки малкото кръстче, което ни е дарил, и така ще се радваме и в този живот, а в другия ще си осигурим и „пенсия", и еднократна извънредна премия. Бог ни е осигурил имоти там, на Небето. Когато обаче искаме да ни избави от някое изпитание, Той дава тези имоти на другиго и ги губим. Докато, ако имаме търпение, ще ни ги даде и с лихва.
Блажен е този, който се мъчи тук, защото колкото повече страда в този живот, толкова повече си помага за другия, понеже изплаща грехове. Кръстовете на изпитанията стоят по-горе от „талантите", от дарованията, които Бог ни дава. Блажен е онзи, който има не един, а пет кръста. Едно преживяно нещастие или една мъченическа смърт ни носи чиста печалба. Затова при всяко изпитание да казваме: „Благодаря Ти, Боже мой, понеже това беше нужно за спасението ми".
|