УТЕШЕНИЕ В БОЛЕСТИ И СКЪРБИ

Човек, които не преминава през изпитания, които не иска
да го боли, да се мъчи, който не иска да го притесняват или да му направят една забележка, а иска да си прекарва добре, живее извън действителността. „Преминахме през огън и вода, и Ти ни изведе в покой" (Пс. 65:12 - по 70-те), казва Псалмопевецът.
Както виждате, и Света Богородица е страдала, и светиите са страдали, затова и ние трябва да пострадаме, щом следваме същия път. С тази разлика, че когато ние преживяваме някое малко страдание в този живот, чрез това изплащаме дългове и се спасяваме. Но и Христос е дошъл с болка на земята. Слязъл от небесата, въплътил се, страдал, бил разпнат. По този начин християнинът разбира, че Христос го е посетил -когато чувства болка.
Когато болката посещава човека, тогава и Христос го посещава. А когато човек не преживява никакво изпитание, тогава е като изоставен от Бога. Нито изплаща дългове, нито събира богатство. Говоря, разбира се, за човек, който не иска да претърпи никакво зло заради Христовата любов. Казва си: „Здрав съм, имам апетит, храня се, прекарвам си добре, спокойно...", а не казва едно: „Слава Тебе Боже". Ако поне осъзнае, че всичко това е Божие благословение, някак би се решил въпросът. Да каже: „Не заслужавам тия дарове, но понеже съм слаб, затова Бог ме щади". В житието на свети Амвросий се разказва как веднъж светецът бил поканен заедно със спътниците си в къщата на един богаташ. Виждайки несметните му богатства, светецът го попитал дали някога е преживял някак¬ва скръб. „Не, никога, отговорил му онзи. Богатствата ми постоянно се множат, нивите ми дават добър урожай, нито болка имам, нито болест ме е постигала някога". Тогава светецът се просълзил и казал на спътниците си: „Впрегнете колите, да си вървим бързо от тук, защото Бог не е посетил никога този човек!" И едва излезли на пътя, къщата на богаташа се срутила! Безгрижният щастлив живот на богатия бил всъщност изоставеност от Бога.