УТЕШЕНИЕ В БОЛЕСТИ И СКЪРБИ

Колко мъки търпят хората! Колко проблеми имат! И някои хора идват до тук, за да ги споделят с мен на крак за две минути и да се утешат малко. Една измъчена майка ми казваше: „Отче, идват моменти, в които не мога повече да издържам и тогава казвам: „Христе мой, дай ми малка почивка и нека след това мъките започнат отново". Каква нужда от молитви имат хората! Но и всяко изпитание е дар от Бога, една степен към въздаянието в другия живот. Тази надежда за въздаяние в другия живот ми дава радост, утеха и кураж, и мога да понеса болката, която чувствам за страданията на хората.
Нашият Бог не е Ваал, а Бог на любовта. Той е Баща, Който вижда страданието на децата Си в различните изкушения и изпитания, и ще ни въздаде за тях, стига да претърпим малкото мъчение на изпитанието, или по-скоро на благословението.
- Отче, някои хора казват: „Не е ли жестоко това, което
Бог е допуснал? Не Го ли боли за нас?"
- Болката на Бога за хората, които се мъчат от болести,
от бесове, от варвари и т.н., едновременно съдържа и радост заради небесното въздаяние, което им е приготвил. Т.е. Бог има предвид въздаянието, което ще получи на Небето онзи,който преминава през изпитания, знае какво го чака в другия живот и затова може да „понася" болката. Допуснал е Ирод да извърши толкова престъпления (виж Мат. 2:16). Избил четиринадесет хиляди младенци и колко ли родители заедно с тях,които не са оставяли войниците да убият децата им! Войниците варвари, за да се покажат по-старателни пред началниците си, съсичали дечицата на парчета. Колкото повече се мъчели децата, толкова повече Бог Го боляло но и толкова повече се радвал за по-голямата прослава, на която щели да се наслаждават на Небето. Радвал се за тези ангелчета, които щели да съставят мъченическия ангелски чин. Ангели от мъченици!