УТЕШЕНИЕ В БОЛЕСТИ И СКЪРБИ

Бог гледа отблизо страданията на децата Си и като добър Баща ги утешава. Защото, как мислиш, нима иска да гледа как детето Му се мъчи? Взема предвид всички негови мъки и сълзите и след това му заплаща за тях. Единствено Бог дава истинска утеха в скърбите. Затова човек, който не вярва в истинския живот, който не вярва в Бога, за да потърси милостта Му в изпитанията, които претърпява, тъне в отчаяние и животът му няма смисъл. Винаги остава безпомощен, безутешен и измъчен в този живот, но и осъжда душата си за вечността.
Духовните хора обаче, понеже посрещат всички изпитания в близост до Христа, нямат собствени скърби. Събират и понасят върху себе си многото горчивини на другите, но същевременно приемат и голямата Божия любов. Когато пея тропара: „Не ме поверявай на човешката защита, пресвета Владичице", понякога се спирам на думите „но приеми молението на твоя раб..." След като нямам никаква скръб, как да кажа „защото скръб ме е обзела и не мога да понасям"? Да излъжа ли? Когато човек посреща страданията духовно, тогава не чувства скръб, защото, когато е придобил правилно, духовно устроение, всичко се променя. Ако човек допре горчивината от болката си до сладчайшия Иисус, тогава това, което го е огорчавало и тровело, се превръща в мед.Ако човек схване тайните на духовния живот и тайнствения начин, по който действа Бог, престава да се тревожи за това, което му се случва, защото приема с радост горчивите лекарства, които Бог му дава за здравето на душата му. Счита всичко за резултат от молитвите си, след като постоянно моли Бога да избели душата му. Когато обаче хората посрещат изпитанията по светски, тогава се измъчват. Щом Бог наблюдава всички ни, човек трябва изцяло да Му се предаде. В противен случай се измъчва; иска всичко да се получава според желанията му, но не всичко става така, както го иска и той не намира покой.
Дали човек ще е сит или гладен, дали ще го хвалят или ще го онеправдават, трябва да се радва и да преодолява всичко смирено и с търпение. Тогава Бог постоянно ще му дава от благословиите Си, докато душата му достигне до състояние да не може да побере, да не може да понесе Божията доброта. И колкото повече напредва духовно, толкова повече ще вижда любовта Божия и ще се разтапя от тази любов.