УТЕШЕНИЕ В БОЛЕСТИ И СКЪРБИ

- Отче, винаги ли изпитанията принасят полза на хората?
- Зависи от това как човек посреща изпитанията. Онези,
които не са добронамерени, когато ги застигнат различни изпитания, започват да хулят Бога. Казват: „Защо на мен да се случи това. Ей на, онзи има толкова блага!Такъв ли бил Бог?"Не казват: „Съгреших", но се измъчват. Докато любочестните хора си казват: „Слава Богу! Това изпитание ме доведе близо до Бога. Бог ми го даде за мое добро". И докато преди това може да не са и стъпвали в църква, след това започват да се черкуват, да се изповядват, да се причастяват. Също така често
Бог чрез някое изпитание довежда по-коравосърдечните до такова любочестие, че сами извършват голям обрат в живота си и получават милост заради голямата болка, която чувстват за това, което са вършели преди.
- Отче, трябва ли да казваме: „Слава Богу", когато всичко върви добре?
- Та ако не казваме: „Слава Богу" в радостите, как ще го
кажем в скърбите? Ти го казваш при скърбите, а не искаш да го кажеш в радостите ли? Но когато човек е неблагодарен, тогава не познава Божията любов. Неблагодарността е голям грях. За мен тя е смъртен грях. Неблагодарният от нищо не може да бъде доволен. За всичко недоволства, всичко му е криво. В отечеството ми, във Фараса много използваха петмеза. Една вечер едно момиче плачело, защото искало петмез. Майка й - що да стори? - отишла и поискала от съседите. Момичето щом получило петмеза, пак взело да плаче. Тропало с крак по земята и викало: „Майко, искам и кисело мляко". „В този час, детето ми, откъде да намеря кисело мляко?", казала майка й. „Не, искам кисело мляко." Клетата отишла и взела на заем от една съседка, и донесла и кисело мляко. Взема го дъщерята и отново започва да реве. „Сега защо плачеш?", пита я майка й. „Майко, искам ги разбъркани". Взима ги майката и ги разбърква. Тази пак реве. „Майко, не мога да ги ям така. Искам ги поотделно!" При което майка й я подхванала с плесници, и... така се разделил петмезът от киселото мляко!
Искам да кажа, че много хора постъпват понякога по този начин и тогава идва Божието вразумление. Трябва поне да признаваме неблагодарността си и ден и нощ да благодарим на Бога за благословиите, които ни дарува. По този начин ще подгоним страхливия дявол, който ще прибере дангалаците си и ще се превърне в черен дим, защото ще сме намерили вече неговото слабо място.