|
|
Най-доброто лекарство за всяко наше изпитание е по-голямото изпитание, което преживяват събратята ни, стига да го сравним с нашето, за да видим голямата разлика между тях и голямата любов, която Бог е показал към нас и е допуснал за нас малко изпитание. Тогава ще Му благодарим, ще ни заболи за другия, който страда повече и ще се молим със сърдечна молитва Бог да му помогне. Да речем, че са ми отрязали единия крак. Ще кажа: „Слава Богу, че поне един крак имам; на другия са отрязали и двата". Дори ако остана един труп, без ръце и крака, пак да кажа: „Слава Тебе Боже, че толкова години можех да ходя, докато други са се родили парализирани."
Аз от момента, в който чух, че един баща от единадесет години страда от кръвоизливи, си казах: „А аз какво правя? Този е светски човек и единадесет години има кръвоизливи, има деца, трябва да става рано, за да отиде на работа, а аз и седем години няма, откакто получавам кръвоизливи!" Когато мисля за другия, който толкова много страда, не мога да оправдая себе си. Докато, ако си мисля, че аз страдам, а другите са си добре, че през нощта ставам на всеки половин час, понеже имам проблем с червата и не мога да спя, докато другите си спят спокойно, оправдавам себе си, ако възроптая. Ти, сестро, от колко време имаш херпес?2
- Осем месеца, отче.
- Виждаш ли? Бог оставя на някои тази болест за два месеца, на други за десет, а на други за петнайсет. Разбирам, това е голяма болка. Някои стигат до отчаяние. Ако обаче един мирянин, който има херпес един-два месеца и поради голямата болка се отчайва, научи, че някой духовен човек страда от същото вече една година и все пак търпи и не роптае, тогава веднага получава утеха. Казва си: „Брей, аз го имам два месеца и стигнах до отчаяние, а онзи, горкият, цяла година го има и дума не продумва! Аз и не живея добре, докато онзи има духовен живот!" И по този начин и без духовни наставления получава полза!
|
УТЕШЕНИЕ В БОЛЕСТИ И СКЪРБИ 
