- Как е майка ти?
- Не е добре, отче. Периодично вдига висока температура и тогава отпада. Кожата й се покрива с рани и нощем я боли.
- Знаеш ли? Тия хора са мъченици; ако не цели, то половин мъченици.
 - И целият й живот, отче, беше едно мъчение.
- Следователно наградата й ще е двойна. Колко много ще има да получи! Раят й е сигурен. Когато Христос вижда, че някой може да търпи тежка болест, дава му я, тъй че с малко страдание в земния живот да бъде възнаграден много в небесния, вечния живот. Тук страда, но в другия живот ще е възнаграден, защото съществува рай, съществува и въздаяние.
Днес една жена, болна от бъбреци, която от години се подлага на хемодиализа, ми каза: „Отче, моля ви, прекръстете ръката ми. Целите ми вени са в рани и вече не могат да ми правят хемодиализа". Казах й: „Тия рани в другия живот ще бъдат диаманти с по-голяма стойност от диамантите на този свят. Колко години ходиш на хемодиализа?" „Дванадесет", казва ми. „Значи, имаш право на еднократна извънредна премия и една малка пенсия", казах й. После ми показа една рана на другата си ръка и ми казва: „Отче, тази рана не ще да зарасне; вече се вижда костта". „Да, казвам й, но през нея се вижда Небето. Хайде, още малко потърпи. Пожелавам ти Христос да увеличава Своята любов в тебе, за да забравяш болката си. Разбира се, мога да ти пожелая и това болките да изчезнат, но тогава изчезва и голямата награда. Следователно предишното пожелание е по-добро". Утеши се, клетата.
Когато тялото е подложено на изпитания, тогава се освещава душата. При болестта страда тялото ни, този наш дом, създаден от пръст, но така вечно ще се весели неговият стопанин, нашата душа, в небесния палат, който ни приготвя Христос. Според тази духовна логика, която е нелогична за светските хора, и аз се радвам и се гордея с телесните недъзи, които имам. Единственото, за което не мисля, е, че ще получа небесна награда. Осъзнавам, че с болестите изплащам неблагодарността
си към Бога, след като не съм направил нищо в ответ на вели¬ките Му дарове и благодеяния към мен. Защото всичко в живота ми е едно увеселение - и монашеството, и болестите, които имам. Това са все Божии милувки и благодеяния към мен. Молете се обаче да не би да получа цялата си награда в този живот, защото тогава тежко ми! Голяма чест би ми оказал Христос, ако можех още повече да пострадам за любовта Му, стига Той да ме укрепява, за да издържа; и не искам награда. Когато човек е напълно добре със здравето, тогава не е добре. По-добре да му има нещо. Аз не получих толкова полза от всичките си останали подвизи, колкото получих от болестта. Затова казвам, че ако човек няма задължения, нека предпочита болестите пред здравето. Когато има здраве, е длъжник, докато ако е болен и приема това с търпение, има да получава. Когато бях в общежитието, веднъж беше дошъл един свят епископ, много възрастен, на име Иеротей, който се подвизаваше в скита „Света Анна". Когато си отиваше и тръгна да се качи на мулето, панталонът му се повдигна и се видяха отеклите му крака. Отците, които му помагаха, ги видяха и се изплашиха. Той разбра това и им каза: „Това е най-хубавият дар, който Бог ми е дал. Моля Го, да не ми го отнеме".