УТЕШЕНИЕ В БОЛЕСТИ И СКЪРБИ

Когато ни застигне някоя болест, добре е да се оставяме изцяло в Христовите ръце. Да съзнаваме, че душата ни има по-голяма нужда от търпение и славословие в болките, отколкото от стоманено тяло, с което можем да извършваме големи телесни подвизи, които обаче биха могли неусетно да ни доведат до възгордяване, защото може да помислим, че със свои сили ще спечелим рая.
Знаете ли колко години вече имам - кога поносими, кога непоносими - болки? Поносимите болки са станали мое постоянно състояние. Какво преживях първо с бронхектазията, а после и с операцията, която претърпях! След това започнаха проблемите с червата. После прекарах половин година с дископатия в ужасни болки. Не можех да правя дори поклони, затруднявах се и да се обслужа, а трябваше да обслужвам и хората, които идваха. По-нататък се появи нещо твърдо в корема; казаха ми, че е херния. Когато се изморявах, ме болеше и много се подуваше. Един ден в навечерието на свети Пантелеймон хернията ми беше подута и ме болеше. Трябваше обаче да отида в скита на всенощно бдение. Казах си: „Ще отида, пък каквото ще да става", защото трябваше да отида. По време на бдението рекох малко да поседна, но си помислих: „Ако аз сваля стасидията, за да седна, всички ще седнат", тъй че предпочетох изобщо да не сядам. Бдението продължи дванадесет часа и предположих, че състоянието ми много ще се влоши. Когато се върнах в килията си, не сварих дори да вляза и някой чукна камбанката отвън. Слушам някой да вика: „Ей, отче, отвори!" Засмях се. „Много хубаво, казах си, от сега постоянно ще сме на крак". И действително след малко дойдоха други, после други. Вечерта, когато приключих с гостите, видях, че хернията ми съвсем е изчезнала! На другия ден, въпреки че си бях починал, отново се появи! После ме дразнеше и ме болеше, но с нея се и гордеех. Нали Христос знаеше всичко това, знаеше също и че това е за моя полза, затова го и допускаше. Това трая пет години. Знаеш ли колко трудно беше!?
- Отче, а когато имахте проблем с краката?
- Онова беше друго. Не можех да стоя прав. Много се
затруднявах, когато идваха хора. Мина ми това, след това започнаха кръвоизливи. Казаха ми „хроничен язвен колит". Това е друга история... Други седем години с кръвоизливи и болки...
Но не се тревожете, само се молете за здравето на душата ми.Аз се радвам, че Бог ме е почел и ми е дал този дар и не искам да ми го отнеме. Слава Богу; Бог допуска това, за да получа полза по този начин. Така държим изпити по търпение. Сега това, после друго... „Търпение ни трябва" (виж Евр. 10:36). Защото, ако ние, които имаме малко страх Божий, не сме търпеливи, тогава какво да правят светските хора? Въпреки това
виждам, че мнозина миряни ни изпреварват в добродетелта.Родителите ми казваха, че когато жителите на фараса се разболявали, не отивали веднага при Хаджиефенди да ги излекува. Първо търпели болките, доколкото могат според любочестието и търпението си, понеже считали за благословия това да страдат. Казвали си: „Нека и аз помъча малко душата си за Христа, след като Христос е бил мъчен много, за да ме спаси".
И когато вече виждали, че изостават в работата си и семействата им изнемогват, тогава отивали при Хаджиефенди да ги излекува. Виждате ли какво любочестие имали? След като онези, бидейки миряни, разсъждавали по този начин и търпяли, аз като монах как трябва да разсъждавам? Христос е казал: „С търпението си спасявайте душите си" (Лук. 21:12). Виждате ли, Богу не били толкова приятни милостините, които Иов вършел, когато имал всички блага, колкото търпението му по време на изпитанията.
- Отче, когато казвате, че някой болен търпи болките,
имате предвид, че изобщо не показва, че го боли ли?
- При крайна нужда може да се остави да бъде малко забелязан от другите. Може да каже, че го боли, но не и в каква степен. Защото ако изобщо не даде на другите да разберат, те може да влязат в съблазън от някоя негова постъпка. Ако, да речем, някой монах страда от нещо и не може да отиде на служба, може някой, който няма добри помисли, да се съблазни.