УТЕШЕНИЕ В БОЛЕСТИ И СКЪРБИ

Когато човек състрадава на болката на събрата си, Бог, така да се каже, се трогва, радва се, защото този човек чрез любовта си се сродява с Него, и Той му дава божествено утешение. Иначе не би могъл да понесе болката за събрата си.
- Отче, как можеш да почувстваш чуждата болка?
- Когато и ти имаш някаква болка, тогава разбираш болката на другия, поставяш се на негово място и те боли повече за него. Тоест, твоята болка ти помага да разбереш болката на другите. И когато с радост приемаш собствената си болка, даваш утешение на страдащите.
Все пак, едно е да научаваш, че някой се е разболял и друго е сам ти да се разболееш. Тогава разбираш болния. Чу¬вах някога „химиотерапия" и мислех, че е „химотерапия", т.е. че на раковоболните прилагат лечение със сокове и натурални храни! Откъде да знам? Сега обаче разбрах какво мъчение е.
- Отче, химиотерапиите по-трудни ли са от лъчетариите?
- По-трудни ли? Всичко, и облъчването, и химиотерапията е... Най-лошото е, че си губиш апетита и макар че трябва да се храниш добре, не можеш да ядеш изобщо. А лекарите ти казват: „Трябва да ядеш". Е, как да ядеш, след като от всичко това губиш апетит и ставаш жив труп! Когато ходех на лъчетерапия, въпреки че отвътре ме изгаряше, не можех да пия вода изобщо. Идваше ми да повърна, чувствах отвращение дори към
водата.
- Отче, ако бяхте направили операцията по-рано...
- Какво ти по-рано? Аз нарочно не се моля да ми мине,защото по този начин страдам заедно с хората, които се мъчат. По-добре разбирам страдащите и съм съпричастен на болката им. Пък от друга страна и аз получавам духовна полза.Моля се само малко да мога да се обслужвам и да служа на другите. Но каквото Бог иска.Когато имаш някакъв здравословен проблем, но не му обръщаш внимание, тогава, така да се каже, имаш правото да молиш Бога да подобри здравето на другите. Но и този, който няма своя болка, нека поне състрадава на болката на другите, фарасийците казваха: „Да поема товара ти", т.е. да поема болката ти, мъката ти, огорчението ти.
- По какъв начин са го поемали, отче?
- С любовта. Когато някой казва с любов: „Нека взема
болката ти", тогава я взема. Но ако я вземе върху себе си, след това е нужно много търпение, голяма смелост, голямо мъжество, за да живее с нея. Някои идват и ми казват: „Отче, искам да поема болката ти". Някои го казват от мъжественост, обаче някои страхливци не знаят какво говорят. Те и за най-малкото тичат при лекаря и лесно се отчайват. Не могат да понесат малката своя болка, а искат да вземат моята! По-добре да търпят своята болка, да приемат с радост това, което Бог допуска за тях, а не да искат уж от любов да понесат болестта на другия. Защото, ако случайно Бог изпълни молбата им и забравят, че сами са поискали това, ще възроптаят и може да се опълчат срещу Бога.