УТЕШЕНИЕ В БОЛЕСТИ И СКЪРБИ

Ако молим за нещо Бога, без да пожертваме нищо от своя страна, няма стойност. Ако само стоя и казвам: „Боже мой, моля Те, дарувай здраве на еди-кой си болен", без да направя някоя жертва, е все едно просто да говоря добри думи. Когато Христос види любовта ми, жертвата, която правя, тогава ще изпълни молбата ми, ако, разбира се, това е за духовното благо на другия. Затова, когато хората искат от вас да се помолите за някой болен, казвайте им да се молят и те, или поне да се потрудят да се откажат от някой свой порок.
Някои хора идват при мен и ми казват: „Излекувай ме, разбрах, че можеш да ми помогнеш". Искат да им се помогне, но без самите те да положат каквото и да било усилие. Например казваш на някого: „Не яж сладко, направи тази жертва, за да ти помогне Бог", а той ти казва: „Защо? Не може ли Бог и така да ме излекува?" Не правят никаква жертва за себе си, а какво остава да се пожертват за другиго. Един не яде сладко, за да помогне Христос на страдащите от захарна болест, или не спи, за да даде Христос малко сън на страдащите от безсъние. По този начин човек се сродява с Бога. Тогава Бог дава благодатта Си.
Когато някой ми каже, че не може да се помоли за свой болен близък, му казвам да направи някоя жертва за болния. Обикновено му казвам да направи нещо, което ще е полезно и за собственото му здраве.
Веднъж в колибата дойде един баща от Германия, чиято дъщеричка беше започнала да се парализира. Лекарите я бяха отписали. Горкият беше съвсем отчаян. Казах му: „Направи и ти някоя жертва за здравето на детето си. Да правиш поклони, не можеш; да се молиш, не можеш, добре. Колко цигари пушиш на ден?" „Четири кутии и половина", казва ми. „Пуши една кутия, казвам му, и парите, които би дал за останалите, ги давай на някой беден". „Отче, ако детето ми оздравее, казва ми, и аз ще спра цигарите". „Е, тогава няма да има стойност; сега трябва да ги спреш. Изхвърли цигарите, казвам му. Не обичаш ли детето си?" „Аз ли не обичам детето си? От петия етаж ще се хвърля надолу от обич към детето си", казва ми. „Аз не ти казвам да се хвърлиш от петия етаж надолу, а да изхвърлиш цигарите. Ако направиш такава глупост да се хвърлиш от петия етаж, ще оставиш детето си на пътя, а ти ще погубиш душата си. Аз ти казвам да направиш нещо лесно. Ето, изхвърли сега цигарите!" В никакъв случай не искаше да ги хвърли. И накрая си тръгна така, плачейки! Как да му се помогне на такъв човек? Докато тия, които слушат, получават помощ.
Веднъж дойде един, който дъх не можеше да си вземе от извървения път. Разбрах, че пуши много и му казах: „Благословени, защо пушиш толкова? Ще пострадаш зле". Щом се по-съвзе и можеше да говори, ми каза: „Жена ми е много болна и има опасност за живота й. Моля те, кажи една молитва, за да стане някое чудо! Лекарите вече вдигнаха ръце". Питам го: „Обичаш ли жена си?" „Обичам я", казва ми. „Тогава, защо и ти не направиш нещо, за да й помогнеш? Тя е направила как¬вото може, лекарите са направили каквото могат и сега идваш тук, за да ми кажеш и аз да направя нещо, да се помоля, за да помогне Бог. Ти обаче какво си направил, за да се оправи жена ти?" „Какво мога да направя аз, отче?", пита ме. „Ако спреш пушенето, казвам му, жена ти ще оздравее". Помислих си, че ако Бог отсъди, че няма духовна полза за жена му да оздравее, поне той ще се избави от вредата на цигарите. След един месец дойде радостен да ми благодари. „Отче, спрях пушенето, каза ми, и жена ми оздравя". След известно време дойде отново развълнуван, за да ми каже, че пак започнал да пуши тайно и жена му отново легнала тежко болна. „Сега знаеш лекарството, казах му. Спри цигарите".