УТЕШЕНИЕ В БОЛЕСТИ И СКЪРБИ

- Отче, може ли инвалидността да създаде комплекс за
малоценност?
- Това са шантави работи.
- Да, отче, но това понякога се случва при инвалидите.
- Случва се, защото нямат правилно отношение. Когато
разберат, че инвалидността е Божие благословение, придобиват правилно отношение и се избавят от чувството за малоценност. Когато едно малко дете има някакъв недъг и не е научено да се радва за инвалидността си, тогава има оправдание, ако чувства малоценност. Но ако порасне и чувството му за малоценност остане, това означава, че не е разбрал най-дълбокия смисъл на живота. На едно момиченце, когато било на девет години, се появила бучка в окото му и лекарите отстранили едното му око. В училище му се подигравали и то се измъчвало горкото. Баща му дойде в колибата и ми разказа за проблема. Каза ми: „Отче, мисля си, че ако му купувам каквото ми поиска, ще му помогна, защото ще се радва и ще забравя притесненията за недъга си. Да, но как да сторя това? Имам още пет малки деца, които завиждат, защото не разбират". „Какво приказваш, казвам му. Това е едно лъжливо утешение, но не е решение. Ако сега му купуваш всяка дрешка, която ти поиска,след няколко години ще поиска да му вземеш мерцедес. Как ще свързваш двата края? По-късно ще научи, че някои си имат самолети по балконите и ще ти поиска да му вземеш самолет! Тогава какво ще правиш? Опитай се да убедиш детето си да се радва за това, че е с едно око. Да чувства, че е мъченик за вярата. На мнозина мъченици са вадели очите, рязали са им ушите, носовете и хората са им се присмивали. Те обаче, въпреки че страдали от болката и подигравките на хората, не отстъпили от вярата и търпели непоколебимо мъченията. Ако детето разбере и посрещне недъга си със славословие, Бог ще го причисли към изповедниците на вярата. Малко нещо ли е Бог тъй да промисли, че безболезнено да премахнат окото на дете¬то, и същевременно да го причисли към светите изповедници. Защото то няма грехове за изплащане и ще има чиста награда поради недъга си". Благодари ми клетият и си отиде утешен. Действително помогна на момиченцето си да разбере, че недъгът му е бил благословение от Бога, за което трябва да Го славослови. По този начин то израсна нормално, завърши филология и сега работи като учителка и се радва повече от други момичета, които имат всичко, но се измъчват, защото не са схванали най-дълбокия смисъл на живота.
Когато хората не разбират най-дълбокия смисъл на живо¬та, страдат въпреки благословиите и възможностите, които Бог им дава за тяхното спасение. Докато онзи, който има правилно отношение, на всичко се радва. И сакат да е, пак се радва! И да не му сече много умът, пак се радва. И беден да е, радва се.
Разбира се, осъзнавам, колко им е трудно на инвалидите и се моля много за тях, и най-вече за момичетата. За едно момче инвалидността не е чак толкова тежка; обаче за едно момиче, което иска да се устрои, е трудно.
Особено на слепите колко им е трудно! Не могат да се обслужват горките; когато вървят, препъват се... В молитвата си прося от Бога да даде поне малко светлина на слепите, за да могат някак да се самообслужват.
- Отче, и на мен ми е мъчно, че не мога да прочета поне
една глава от Евангелието, защото не виждам добре. Бяхте ни казали, че ако човек чете всеки ден по една глава, придобива святост.
- Защо да ти е мъчно за това? Нима ако прочетеш няколко реда или само една дума, или просто целунеш Евангелието,не се освещаваш? Освен това ти не си познала Христа отскоро.
Защо не въртиш в ума си това, което си прочела, или това,което си чула досега? Основата на всичко е правилното отношение. Кажи си: „Сега Бог ме иска такава, а преди няколко години ме искаше друга". Един благочестив адвокат в старините си не можеше да вижда и веднъж ми каза: „Свети отче,помоли се, за да мога да разпознавам близките ми хора и да мога поне малко да чета". Казах му: „Близките ти хора ги разпознаваш и по гласа, а колкото до четенето, толкова години все си чел. Сега си повтаряй молитвата. Види се, че сега Бог това иска от теб". И оттогава милият чувстваше по-голяма
радост и отпреди, когато виждаше.