|
|
Когато имаме някакъв недъг, ако търпим и не се оплакваме, имаме по-голяма награда. Защото всички инвалиди така или иначе получават награда. Глухият има чек в Божията спестовна каса поради глухото си ухо, слепият поради сляпото си око, куцият поради куция си крак. Това е голямо нещо! Ако се подвизават малко и срещу душевните си страсти, ще получат и венци от Бога. Нали виждате как инвалидите от войната получават пенсия, а получават и ордени.
На онзи, който притежава красота, мъжественост, здраве, но не се бори да отстрани недостатъците си, Бог ще му каже: „В живота си се наслади на благата, сега какво ти дължа? Нищо". Докато онзи, който има някакъв недъг - било по рождение, било по наследство от родителите си, или го е получил по-късно, трябва да се радва, защото в другия живот ще има какво да получи. Ако пък и сам не е имал вина, ще има чиста небесна печалба, без удръжки. Не е малко нещо цял един живот човек да не може например да си изпъне крака, да не може да седне, да не може да прави поклони и т.н. В другия живот Бог ще му каже: „Ела, чедо мое, седни вечно в удобство на този трон". Затова казвам, хиляда пъти да се бях родил умстве¬но изостанал, сляп или глух, защото тогава щях да имам какво да получа от Бога.
Ако инвалидите не роптаят, но смирено славословят Бога и живеят близо до Него, ще имат най-хубавото място в рая. Бог ще ги причисли към изповедниците и мъчениците, които заради Христовата любов са дали ръцете и краката си, и сега в рая непрестанно с благоговение целуват Христовите нозе и ръце.
- Отче, а когато някой е, да речем, глух и се оплаква?
- И малките деца хленчат. Бог не обръща внимание на много неща. Добрите родители обичат всичките си деца поравно, но имат по-особено отношение към слабите и недъгавите. Същото прави и Бог, нашият добър Баща, за децата Си,които са слаби телесно или духовно, стига те да имат добра воля и да Му дават право да се намесва в живота им.
|
УТЕШЕНИЕ В БОЛЕСТИ И СКЪРБИ 
