УТЕШЕНИЕ В БОЛЕСТИ И СКЪРБИ

- Отче, когато някой изпадне в меланхолия, какво трябва да прави, за да я преодолее?
- Необходима е божествена утеха.
- А как да я получи?
- Да се вкопчи в Христа и Христос ще му я даде. Много
често любочестието и егоизмът се преплитат в душата. Повечето шизофреници са с чувствителни души. Случва им се например нещо незначително, но те не могат да го преодолеят и затова страдат много. Някой убива човек и си живее, все едно че нищо не се е случило, докато един чувствителен човек и едно котенце да настъпи леко по лапата от невнимание, страда и не може да спи от притеснение. А когато не може да заспи две-три нощи, след това естествено ще трябва да тича на лекар.
- Отче, в психологията се казва, че за да се излекува един душевноболен, трябва да се премахне причината.
- Да, ако изобщо съществува причина. Защото понякога,
въпреки че някои неща са си нормални, хората влизат в размисли, които ги водят до лудост. Казват си: „Да не би да имам нещо по наследство, може би не съм добре?" Познавах едно момче, което следваше, четеше по единадесет часа в денонощието и получаваше стипендия. Помагаше и на семейството си, защото баща му беше болен. Накрая се измори, защото беше чувствителен. Постоянно имаше главоболие и с голяма
трудност се дипломира. След това имаше съмнение да не би това да му е по наследство. Какво ти наследство? Човек само да чете по единадесет часа на ден, ще се преумори, а колко повече, ако помага на родителите си и е чувствителен.
- Отче, едно дете изпада в меланхолия след самоубийството на баща си. Да не би да има нещо по наследство?
- Може детето да е получило душевна рана. Не е съвсем
сигурно това, че е по наследство. Освен това не знаем и в какво състояние е бил бащата, за да се самоубие. Разбира се, едно дете, чийто баща е бил затворен в себе си, по принцип има нужда от помощ. Защото ако продължи и то да е затворено в себе си, а има и съмнения, че може би това е нещо наследствено, може и да се разболее.
Бог винаги допуска човек да бъде изпитан толкова, колкото може да издържи, но когато се прибавят и подигравките на хората, тогава душата се огъва от допълнителната тежест и възроптава. Хората доподлудяват лудите. В началото лудостта се понася. Едно време нямаше психиатрии и ако някой беше луд, затваряха го в някоя стая с железни решетки! Имахме една на име Перистера, която държаха затворена вкъщи. Децата я замеряха с камъни, подиграваха й се. Бедната излизаше извън себе си, дърпаше решетките, крещеше и хвърляше навън всичко, каквото видеше пред очите си! Ще видиш обаче, че в другия живот Перистера ще стои пред много здравомислещи жени.
Спомням си и един друг случай. Имаше едно семейство, в което голямата дъщеря беше малко слабоумна, но притежаваше голяма доброта. Беше четиридесетгодишна, а все едно беше на пет. Как се подиграваха с нея и малки, и големи! Веднъж родителите й я оставили да сготви, а те отишли на нивата. Брат й щял да дойде от нивата, за да докара царевицата и да вземе яденето и да го занесе на нивата, за да ядат родителите и ра¬ботниците им. Събрала клетата от градината тиквички, патладжани, зелен фасул и ги приготвила да ги сготви. Тогава малката й сестра, която била жив дявол, дръпнала магарето за ухото и го накарала да изяде всички приготвени продукти! Станало необходимо да събере други зеленчуци милата. И нищо не казала. Докато да ги приготви отново, брат й дошъл, а тя тъкмо слагала яденето на огъня. Разтоварил той животните и когато видял, че яденето не е готово, хвърлил й един бой! Какво мъчение изживяваше всеки ден! Майка й, бедната, се молеше да умре първо дъщеря й и после тя, защото нямаше да има кой да се грижи за нея. И действително първо умря дъщерята и след това майката.
Във всеки случай, тия, които не са добре с ума, са по-добре от много други. Имат разрешително да не се явяват на отчет и без изпити преминават в другия живот.