УТЕШЕНИЕ В БОЛЕСТИ И СКЪРБИ

Има майки, които, ако по време на бременността разберат, че детето в утробата им ще се роди с някакъв недъг или ще бъде умствено изостанало, правят аборт и го убиват. Не мислят за това, че и то има душа. Колко бащи идват и ми казват: „Защо точно моето дете да е така непоносимо? Защо Бог го е сътворил такова? Не мога да го понеса". Каква безочливост пред Бога показва това отношение, каква непокорност, какъв егоизъм. Ако Бог помогне на такива хора, те ще станат още по-лоши. Веднъж в колибата дойде заедно с баща си един студент, който бе повредил ума си с разни помисли и го бяха лекували с електрошок. Горкото дете беше много потиснато от домашните си. А имаше такова благоговение! Правеше поклони и удряше главата си в земята. Казваше си: „Дано Бог се смили над тази пръст, която удрям и се смили и над мен, който я удрям". Т.е. дано Бог се смили над пръстта, която е изпитала болка от неговите удари и така да се смили и над него. Голямо впечатление ми направи! Чувстваше себе си недостоен. Когато изпадаше в криза, идваше на Света Гора. Успокоявах помислите му, един-два месеца се чувстваше добре и после пак същата история. Баща му не искаше познатите им да виждат детето, защото така се накърнявало уважението, с което се ползвал. Страдаше от собствения си егоизъм. „Излагам се пред хората с моя син", каза ми. Щом детето чу това, каза му: „Трябва да се смириш. Аз съм луд и ми е спокойно. В калъп ли искаш да ме сложиш? Знай, че имаш едно лудо дете и бъди спокоен. Да не би да си единственият, който има лудо дете?" Помислих си: „Сега кой от двамата е луд?"
Виждате ли често пъти докъде води егоизмът? Бащата да пожелае дори унищожаването на сина си! Когато бях в света, познавах един умствено изостанал. Когато роднините му отиваха някъде с приятели, не го вземаха със себе си, за да не се срамуват! Подиграваха се и на мен, понеже обичах да си говоря с него. Аз обаче в сърцето си му давах по-добро място, отколкото на тях.