Думата благодат се употребява с различен смисъл в Свещеното Писание. Понякога тя означава въобще милост Божия: Бог е Бог на всяка благодат (1 Петр. 5:10). Благодатта е благоволение към хората с достоен живот за всички времена на човечеството, в частност — към праведниците на Стария Завет като Авел, Енох, Ной, Авраам, пророк Мойсей и другите пророци.
Понятието благодат в Новия Завет се разбира в по-тесен смисъл и има два аспекта. Първо, под Божия благодат, Христова благодат се разбира цялото домостроителство на нашето спасение, извършено чрез идването на Сина Божий на земята, Неговият земен живот, кръстната смърт, възкресението и възнесението на небето:Защото по благодат сте спасени чрез вярата; и това не е от вас - Божий дар е; не е от дела, за да не би някой да се похвали (Еф.2:8-9). Второ, благодат се наричат даровете на Светия Дух, изпратени на Христовата Църква за освещаване на нейните членове за духовното им израстване и за достигане на Царството Небесно. В този новозаветен смисъл благодатта е сила, изпратена свише, сила Бо-жия, пребиваваща в Христовата Църква, възраждаща, живителна, усъвършенстваща и водеща вярващия и добродетелен християнин към усвояване на спасението, дарувано от Господ Иисус Христос.
Апостолите употребяват твърде често в своите писания гръцката дума kharis(благодат), което е еднозначно с думата dynamis(сила). Понятието благодат в смисъла на сила, дарена свише за свят живот, се среща на много места в апостолските писания (2 Петр. 1:3; 3:18; Рим. 5:2; 16:20; 1 Петр. 5:12; 2 Тим. 2:1; 1 Кор. 16:23; 2 Кор. 13:13; Гал. 6:18; Еф. 6:21 и др.). Апостол Павел пише: Но Той ширене: стига ти Моята благодат; защото силата Ми се в немощ напълно проявява(2 Кор. 12:9).
В Свещеното Писание на Новия Завет са употребени различни значения на думата благодат, но преобладаващо е разбирането за божествена сила. Това е важно във връзка с утвърденото в протестанството учение за благодатта като велико дело на нашето изкупление от греха чрез кръстния подвиг на Спасителя, след което (по тяхно мнение) човек, който повярва и получи опрощение на греховете, вече се намира в числото на спасените. Но Апостолите ни учат, че християнинът като има оправданието даром по силата наобщата благодат сам той в този живот все още е самоспасяващ се. Затова се нуждае от силата на благодатта. Ние с вяра получихме и достъп до тая благодат, в която стоим(Рим. 5:2); нашето спасение е в надеждата (Рим. 8:24).
Как действа спасяващата благодат?
Както духовното раждане, така и духовното израстване на човека произлиза от две взаимосвързани начала: едното е благодатта на Светия Дух, другото -откриване на човешкото сърце за нейното приемане,жаждата за нея. С други думи това е личното усилие за получаване, съхранение и действие на Божествените дарове в душата.
За действието на тези две начала говори и ап. Петър:Понеже божествената Негова сила ни е подарила всичко потребно за живот и благочестие....като, вие, положите всяко старание... (2 Петр. 1:3-5). За това четем и в посланието на ап. Павел до Филипяни (Филип. 2:12,13), т.е. сами съдействайте, но помнете, какво ви дава Божията благодат.
Картагенският събор (V век) е постановил в съответствие с това свещено учение: Ако някой казва, че благодатта Божия, с която се оправдаваме в Иисуса Христа, нашия Господ, ни дава помощ само за опрощаване на вече направените грехове, а ле ни помага, освен това, да не грешим отново, такъв да бъде анатема (прав. 125).
Опитът на православните подвижници ги подбуждал с всички сили да призовават християните към смирено осъзнаване на своята немощ, за да могат да приемат действието на спасителната Божия благодат. Особено показателни са наставленията на преп. Симеон Нови Богослов (X век): Ако в теб се появи мисъл, внушена от дявола, че твоето спасение се извършва не чрез силата на твоя Бог, а от собствената ти мъдрост и сила, и ако душата ти се съгласи с такова внушение, благодатта отстъпва от теб. Подвигът в тази тежка и най-трудна борба, възникваща в душата, остава до нашето последно издихание. Душата е длъжна заедно с блажения ап. Павел да призовава на глас ангели и хора: не аз, а Божията благодат, която е с мен. И апостолите, и пророците, и мъчениците, и йерарсите, и преподобните, и праведните -всички те са изповядвали тази благодат на Светия Дух и поради това изповядване с нейна помощ успешно са се подвизавали и завършили своето дело (Слово 4-то).
Божият промисъл и благодатта
От изложеното следва да различим понятията запромисъл Божий и благодат. Промисъл наричаме Божията сила в света, която поддържа неговото битие, в това число битието и живота на човечеството и на всеки човек, а благодатта е силата на Светия Дух, проникваща вътре в човека, която го води към духовно усъвършен-стване и спасение.