Понятието благодат в Новия Завет се разбира в по-тесен смисъл и има два аспекта. Първо, под Божия благодат, Христова благодат се разбира цялото домостроителство на нашето спасение, извършено чрез идването на Сина Божий на земята, Неговият земен живот, кръстната смърт, възкресението и възнесението на небето:Защото по благодат сте спасени чрез вярата; и това не е от вас - Божий дар е; не е от дела, за да не би някой да се похвали (Еф.2:8-9). Второ, благодат се наричат даровете на Светия Дух, изпратени на Христовата Църква за освещаване на нейните членове за духов­ното им израстване и за достигане на Царството Небесно. В този новозаветен смисъл благодатта е сила, изпратена свише, сила Бо-жия, пребиваваща в Христовата Църква, възраждаща, живителна, усъвършенстваща и водеща вярващия и добродетелен християнин към усвояване на спасението, дарувано от Господ Иисус Христос.

Апостолите употребяват твърде често в своите писания гръ­цката дума kharis(благодат), което е еднозначно с думата dynamis(си­ла). Понятието благодат в смисъла на сила, дарена свише за свят живот, се среща на много места в апостолските писания (2 Петр. 1:3; 3:18; Рим. 5:2; 16:20; 1 Петр. 5:12; 2 Тим. 2:1; 1 Кор. 16:23; 2 Кор. 13:13; Гал. 6:18; Еф. 6:21 и др.). Апостол Павел пише: Но Той ширене: стига ти Моята бла­годат; защото силата Ми се в немощ напълно проявява(2 Кор. 12:9).

В Свещеното Писание на Новия Завет са употребени раз­лични значения на думата благодат, но преобладаващо е разбира­нето за божествена сила. Това е важно във връзка с утвърденото в протестанството учение за благодатта като велико дело на нашето изкупление от греха чрез кръстния подвиг на Спасителя, след което (по тяхно мнение) човек, който повярва и получи опрощение на гре­ховете, вече се намира в числото на спасените. Но Апостолите ни учат, че християнинът като има оправданието даром по силата наобщата благодат сам той в този живот все още е самоспасяващ се. Затова се нуждае от силата на благодатта. Ние с вяра получихме и достъп до тая благодат, в която стоим(Рим. 5:2); нашето спасе­ние е в надеждата (Рим. 8:24).

Как действа спасяващата благодат?

Както духовното раждане, така и духовното израстване на човека произлиза от две взаимосвързани начала: едното е благо­датта на Светия Дух, другото -откриване на човешкото сър­це за нейното приемане,жаждата за нея. С други думи това е личното усилие за получаване, съхранение и действие на Божестве­ните дарове в душата.

За действието на тези две начала говори и ап. Петър:Поне­же божествената Негова сила ни е подарила всичко потребно за живот и благочестие....като, вие, положите всяко старание... (2 Петр. 1:3-5). За това четем и в посланието на ап. Павел до Филипяни (Филип. 2:12,13), т.е. сами съдействайте, но помнете, какво ви дава Бо­жията благодат.

Картагенският събор (V век) е постановил в съответствие с това свещено учение:   Ако някой казва, че благодатта Божия, с която се оправдаваме в Иисуса Христа, нашия Господ, ни дава по­мощ само за опрощаване на вече направените грехове, а ле ни помага, освен това, да не грешим отново, такъв да бъде анатема (прав. 125).

Опитът на православните подвижници ги подбуждал с всич­ки сили да призовават християните към смирено осъзнаване на своята немощ, за да могат да приемат действието на спасителната Божия благодат. Особено показателни са наставленията на преп. Симеон Нови Богослов (X век): Ако в теб се появи мисъл, внушена от дявола, че твоето спасение се извършва не чрез силата на твоя Бог, а от собствената ти мъдрост и сила, и ако душата ти се съ­гласи с такова внушение, благодатта отстъпва от теб. Подвигът в тази тежка и най-трудна борба, възникваща в душата, остава до нашето последно издихание. Душата е длъжна заедно с блаже­ния ап. Павел да призовава на глас ангели и хора: не аз, а Божията благодат, която е с мен. И апостолите, и пророците, и мъченици­те, и йерарсите, и преподобните, и праведните -всички те са из­повядвали тази благодат на Светия Дух и поради това изповядва­не с нейна помощ успешно са се подвизавали и завършили своето дело (Слово 4-то).

Божият промисъл и благодатта

От изложеното следва да различим понятията запромисъл Божий и благодат. Промисъл наричаме Божията сила в света, която поддържа неговото битие, в това число битието и живота на чо­вечеството и на всеки човек, а благодатта е силата на Светия Дух, проникваща вътре в човека, която го води към духовно усъвършен-стване и спасение.