Установяване на тайнството

От всички тайнства на Светата Църква на първо място стои кръщението. То служи за врата, въвеждаща в благодатното царство, като дава достъп и до другите тайнства. Още преди установяване на тайнството кръщение Господ Иисус Христос в Своята беседа с Никодим указал безусловната му необходимост за спасението: Истина, истина ти казвам:ако някой се ле роди свише, не може да влезе в    царството Божие{Иоан 3:3).   Когато Никодим изразил недоумение, как може човек да се роди, ако е стар, то Спасителят отговорил, че новото рождение ще се извършва от вода и Дух: Истина, истина ти казвам; ако някой се не роди от вода и дух, не може да влезе в царството Божие; роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух (Иоан. 3:5-6). Установяването на това благодатно тайнство станало след Христовото възкресение. Явявайки се на Своите ученици, Господ им казал, че Той е приел от Отца всякаква власт на небето и земята, и продължил: И тъй, идете, научете всички народи, като ги ръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа и като ги учи да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на света (Мат. 28:19-20). После добавил: Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден (Марк. 16:16).

В деня на слизането на Светия Дух над апостолите, след речта на ап. Петър слушателите попитали: Какво да правим? Ап. Петър им казал: Покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светия Дух (Деян. 2:37-38). В книгата Деяния на светите Апостоли, са записани отделни случаи на кръщаване, извършени от апостолите. Например, ап. Петър кръстил Корнилий (гл. 10), ап. Павел - Лидия и домашните й (гл. 16), тъмничния стражар и неговия дом.

Значение на тайнството

Тайнствената благодатна страна на кръщението е указана в Свещеното писание - кръщението е ново раждане,то се извършва за спасение на хората (Марк. 16:1). Апостолите разкриват благодатното значение на кръщението, като указват в своите послания, че в него ние се умиваме, очистваме, оправдаваме, защото при кръщението умираме за греха, за да ходим в обновен живот, умираме в името Христово и в Него възкръсваме. Христос обикна Църквата и предаде Себе Си за Нея, за да я освети, като я очисти с водната баня чрез словото (кръщение с произнасяне на установените думи, Еф. 5:25-26). Но се умихте, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господа иашего Иисуса Христа и чрез Духа на нашия Бог (1 Кор. 6:11). Ние се погребахме с Него чрез кръщението в смъртта, та, както Христос възкръсна от мъртвите чрез славата на Отца, тъп и ние да ходим в обновен живот(Рим. 6:4). Кръщението е наричано баня на възраждането(Тит. 3:5). Що се отнася до субективната страна, отнасящя се до душевното настроение на кръщавания, то ап. Петър нарича кръщаването обещаване Богу добра съвест (1 Петр.3:21). Заедно с това чрез кръщението се осъществява присъединяването към Църквата.

Начин на извършване на тайнството

Сравнението на кръщението с водна баня или гроб доказват, че това тайнство трябва да се извършва чрез потапяне. Гръцката дума babtizo означава потапям. За кръщението на евнуха от ап. Филип четем в книгата Деяния:слязоха двамата във водата, Филип и скопеца; и кръсти го. Когато пък излязоха из водата, Дух Светий слезе върху скопеца (Деян 8:38-39). Църквата признава по изключение християнския мъченически подвиг на некръстените като кръщение с кръв . Кръщаването с обливане се признава от Църквата, но не се одобрява, защото не е канонично. Потапянето във водата е трикратно с произнасяне на думите: Кръщава се Божият раб (името) в името на Отца и Сина и Светаго Духа , съгласно заповедите, дадени от Самия Христос (Мат. 28:19). Така то се е извършвало и в древната Църква. Посланието на ап. Варнава вече споменава за това, а Тертулиан отбелязва, че начина на кръщаване е предписан, позовавайки се на думите на Спасителя за кръщението, и свидетелства за трикратното потапяне. Отбелязва и необходимостта кръстеният да се отрече от сатаната и неговите ангели, и да изповядва Христовата вяра.

В някои места от Свещеното Писание се говори за кръщение в името на Господа Иисуса (Деян. 2:38,8:16,10:48). Според тълкованията на древните отци израза: в името на Господа Иисуса означава: съгласно заповедите и преданието на Христа или - като свидетелство за вярата си в Христа. Тези изрази не отричат факта че кръщението се извършва в името на Отца и Сина и Светия Дух, както това твърдят някои християнски историци от рационалистическата школа. Естествено е писателят на книгата Деяния , ап. Лука, а и ап. Павел (Рим. 6:3; Гал. 3:27; 1 Кор 1:13), говорейки за кръщението в Христа , да са имали предвид да се прави разлика между това кръщение от кръщението на св. Йоан Предтеча (или някакво подобно) -като християнско кръщение. Затова винаги при кръщението се пее: Елици во Христа креститеся, во Христа облекостеся (Които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте).

Необходимост от кръщение

При кръщението човек получава вместо предишното старо битие - ново битие и нов живот, става чедо Божие, член на тялото Христово (т. е. на Църквата) и наследник на вечен живот. Оттук е ясно, че кръщението е необходимо за всички, включително и за децата, които, израствайки тялом и духом, да израстват и в Христа. В апостолските писания нееднократно се споменава за кръщение на цели семейства (домът на Лидия, домът на тъмничния стражар, домът на Стефан, 1 Кор. 1:16) и никъде не се споменава, че младенците са били изключени от кръщението. В своите поучения към вярващите Отците на Църквата настояват за кръщение на младенците. Св. Григорий Богослов говори на майките християнки: Ти имаш младенец? Не позволявай времето да усили наследствената греховна повреда; нека бъде осветен още като младенец и от малък да бъде посветен на Духа. Като малодушна и маловерна майка ти се боиш от печата поради немощта на естеството. Но Анна, вярвайки в Бога, е обещала Самуна на Бога преди рождението, а скоро след това го посветила и възпитала за свещено служение, без да се бои от човешката немощ.

Необходимо е лицата, които стават кръстници на младенци, да осъзнават своята отговорност за възпитанието на младенеца във вярата и християнските добродетели. Наставления за това четем в съчинението „За Църковна йерархия" на св. Дионисий Ареопагит, когото Църквата винаги дълбоко е почитала: На нашите Божествени наставници - апостолите беше угодно да бъдат допусканиза кръщаване и младенци при свещеното условие, че родителите им ще възложат на някого от вярващите да ги запознае добре с божествените неща, ще се грижи за тях като баща, ще бъде като страж; за тяхното спасение. Тези вярващи свещеникът подканва да произнесат отричането и свещеното изповедание.

Неповторяемост на кръщението

Десетият член на символа на вярата гласи:Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете.Това означава, че ако кръщението, като духовно раждане е извършено правилно чрез трикратно потапяне в името на Отца и Сина и Светия Дух, не може да бъде повтаряно. Ето защо Църквата приема и еретици, встъпващи в нейното лоно, без повторно кръщение, а само чрез миропомазване, ако са кръстени, както е заповядано в Евангелието и в древната Църква.

Кръщението врата за получаване на другите благодатни дарове.

Както се вижда от посочените по-горе указания на свв. Апостоли, а и от цялото учение на Църквата, кръщението е не само символ на очистване и умиване на душата от сквернотата, но и начало и източник на божествените дарове, които очистват и унищожават цялата греховна сквернота и въвеждат в новия живот. Открита е възможността за получаване на Божиите дарове, за опрощаване на зсички грехове - първороден и лични, открит е пътя за нов живот. По-нататъшното духовно развитие на човека зависи от него самия. Но нравственото усъвършенстване не минава без борба, тъй като изкушаващото начало е способно да намира съчувствие в природата на човека, имащ склонност към греха от първия ден на грехопадението. Помощ за тази вътрешна борба човек получава в целия благодатен живот на Църквата. Светата Църква разкрива понататъшната си благодатна помощ за кръстения в тайнството миропомазване.