завършителен акт за присъединяване към Църквата, ут­върждаване или печат на присъединяването,печат на благодатните сили, който дарява сили за укреп­ване и израстване в духовния живот.

Св. Киприян пише: Кръщението в Църквата се запечатва с Господния печат по примера на кръстените самаряни, които чрез ръкополагане и молитва приели Светия Дух от апостолите Петър и Павел (Деян. 8:14-17),.. Което не достигало, това го извършили Петър и Йоан... Така е и при нас. усъвършенстваме се чрез Господ­ния печат И другите отци на Църквата наричат миропомазването печат (Климент Александрийски и Кирил Иерусалимски.), духовен печат (Амвросий Медиолански.), печат за живот вечен (Лъв Велики.), утвърждаване (постановл. Апост.). Св. Ефрем Сирин пише: печата на Светия Дух са осветени всички твои членове. Св. Васи­лий Велики пита: Как твоят ангел ще те предпазва, как ще надхи­три врага, ако не знае печата... Или не знаеш, че погубващия е минавал покрай домовете с печат и убивал първенците в домовете без печат? Незапечатаното съкровище е удобно за похищение от крадците, небелязаната овца безопасно момееш да излъжеш.

Това тайнство също така се нарича дар на Духа (Исидор Пелусиот), тайнство на Духа   (Тертулиан, Иларий), символ на Духа

Кирил Иерусалимски). Св. Киприан свидетелства, че в древността се говори за раждане от вода и Дух, разбирайки под раждането от вода кръщението, а под раждането от Дух - миропомазването.

Първоночален начин на извършване на ТАЙНСТВОТО

Тези дарове на Светия Дух първоначално се предавали чрез ръковъзлагане. За това четем в книгата Деяния (8:14-17), където се разказва, че намиращите се в Йерусалим апостоли, като чули, че самаряните приели словото Божие, изпратили при тях Петър и Йоан, които дошли и се помолили за тях, за да приемат Светия Дух: Защо­то Той не бе слязъл още върху ни едного от тях, а само бяха кръ­стени в името на Господа Иисуса. Тогава възлагаха върху им ръце, те приемаха Духа Светаго. Така също и в Деяния (19:2-6) за апо­стол Павел четем, че когато Павел срещнал в Ефес учениците, кръстени само с Иоановото кръщение, то като чуха това, те се кръ­стиха в името на Господа Иисуса. И когато Павел възложи на тях "ръце, слезе върху им Дух Светии .

По какъв начин благодатното ръковъзлагане е станало бла­годатно миропомазване? За това могат да се направят две предпо­ложения: или апостолите, предавайки Светия Дух чрез възлагане на ръце, са употребявали и помазване, за което е премълчано в кн.Деяния; или, което е много по-вероятно, че те сами са заменили ви­димия знак на тайнството (ръковъзлагане) в случай на тяхно отсъ­ствие, с друго видимо свещенодействие - помазване с миро, осве­тено от апостолите. Несъмнено помазването идва от апостолите, а за тях самите то е имало основание в указанията на Божествения Учител. Ап. Павел пише: И Тоя, Който утвърждава нас с вас в Христа и ни помаза, е Бог; Той ни и запечата и даде залога на Ду­ха е сърцата ни. (Кор. 1:21) Самите извършителни думи на тайн­ството: Печат Дара Духа Святаго са тясно свързани с казаното от апостола. Той пише: И не оскърбявайте Светия Дух Божий, с Ко­гото сте запечатани за в деня на избавлението, (Еф. 4:30) Под де­ня на избавлението в Свещеното Писание се разбира кръщението, а под запечатани със Светия Дух Божий очевидно се подразбира Печат Дара Духа Святаго, който следва непосредствено след кръщението.Също така в посланието на св. ап. Йоан четем: И вие имате помазание от Светаго и знаете всичко. И помазанието, което вие получихте от Него, пребъдва у вас, и нямате нужда да ви учи ня­кой; но понеже самото това помазание ви учи на всичко и е истин­ско и нельжовно, то пребъдвайте в него, според както ви е научи­ло. (1 Йоан 2:20,27) В посочените думи на апостолите Павел и Йоан термина помазание явно разкрива на повярвалите духовния дар, който са получили, но очевидно този термин е могъл да бъде изпол­зван в това си духовно значение следствие факта, че християните са имали пред очите си самото веществено помазване.    Светите отци на Църквата поставят самата дума християнин в тясна връзка с миропомазването. Думите харизма и Христос на гръцки означават помазание , помазаник . Св. Кирил Иерусалимски казва: Като станахте съпричастни на Христос, вие сте достой­ни да се именувате християни, т.е. помазаници, и за вас Бог е казал: Не се докосвайте до Моите помазани (Пс. 104:15).

Осма глава на кн. Деяния на светите апостоли ни разказва за това, как след проповедта на дякона ап. Филип в Самария се кръстили много хора, мъже и жени, и как след като узнали за то­ва, апостолите, които се намирали в Йерусалим и разбрали, че самаряните приели словото Божие, изпратили при тях Петър и Йо­ан, за да възложат върху тях ръце, та да приемат и Светия Дух (8:12-17). Това ни дава основание да заключим, че освен тайнстве­ната страна на предаване даровете на Светия Дух, ръковъзлагане­то, а след него и миропомазването, се явявало едновременно като потвърждаване правилността на кръщението и печат за присъеди­няване към Църквата. Затова то се извършвало от самите апосто­ли и техните приемници епископите (разбира се и от презвитери­те, които можели да извършват всички тайнства без тайнството свещенство). Тъй като с голямото и бързо разпространение на светата вяра, когато към Христа започнали да се обръщат от всич­ки краища на света, апостолите и техните приемници епископите не можели да присъстват лично навсякъде за да възложат ръцете си върху кръстените и да предадат Светия Дух, то угодно било на Светия Дух , който обитавал в апостолите, да се замени възлага­нето на ръце с миропомазване. Така било установено помазване-то с миро да бъде извършвано от презвитерите, а освещаването на самото миро да се извършва от апостолите и техните приемници епископите. Именно миро, а не някакво друго вещество било избрано за извършването на това свещеннодействие, защото в Гтария Завет помазването с миро се използвало за предаване на хората на особени духовни дарби (Исх.28:41; Цар. 16:13; Цар. 1:39). Тертулиан пише: След излизането от купела ние се помазваме с благословен елей според древния чин, както обикновено били по­мазвани за свещенство с елей от рог...

Шестото правило на Картагенския събор забранява на све­щениците да освещават миро.

Мирото и неговото освещаване

Мирото, което се използва при тайнството Миропомазване, трябва да бъде осветено от епископи, тъй като те са приемници на светите апостоли. Достатъчно основание за това намираме в приве­дения по-горе пример от книгата Деяния на светите апостоли, кога­то апостолите отишли в Самария, за да се помолят Светият Дух да слезе върху новопокръстените. Освещаването на мирото се извърш­ва в особено тържествена обстановка, по специален чин и в присъствието на колкото може повече архиереи.

Отделянето на миропомазването от кръщението на Запад е станало сравнително късно - около XIII век. В Римската църква помазват само челото, и то след като кръстеният навърши 10 години. Друга особеност е това, че миропомазването се извършва от епи­скоп. За разлика от Запада в Православната църква двете тайнства се извършват последователно, без да има прекъсване между тях. Те могат да се извършват както от епископ, така и от свещеник, като освен челото с миро се помазват и очите, ноздрите, устата, ушите, гърдите, ръцете и нозете.

Извън тайнството Миропомазване мирото се използва в из­ключителни случаи. Така например при освещаване на храмове с него се помазва светият престол, върху който ще се извършва тайн­ството Евхаристия, а също така и стените на храма. Мирото се из­ползва и при коронацията на православните царе, като с него те се помазват за втори път в знак на особено Божие избраничество..