както е известно, семейството представлява основната клетка на обществения организъм, ядро и основа на обществото. Така и във войистващата Христова Църква то има значението на основна единица на църковното тяло. Затова и само по себе си християнското семейство е наречено църква в апостолските писания поздравете Прискила и Акила, моите сътрудници в Христа Иисуса ...и домашната им църква (Рим. 16:3-4); поздравете Нимфана и домашната му църква (Кол. 4:15). Оттук се разбира колко голямо внимание трябва да се отделя на семейството от църковна гледна точка, за да може да изпълнява назначението си на малка църква .

Има и друг начин на личен живот, благословен в християнството: девство или безбрачие. Безбрачието заради Христа е създало друг вид църковно-обществена християнска единица - монашество, или иночество. Църквата го поставя по-високо от брачния живот. Църковната история потвърждава, че монашеството е горния ръководещ слой, опора на Църквата, който осъществява в най-висока степен нравствения евангелски закон и пази догматическите и богослужебни устои на Църквата. Но не всички могат да приемат върху себе си обета за девство в името на Христа и Църквата. Ето :защо, благославяйки девството като съвършен образ на живот, Църквата благославя и брачния живот. Заради отговорните и трудни задачи, които християнското семейство трябва да решава това свое благословение Църквата признава за тайнство.

Значение НА ТАЙНСТВОТО

В тайнството брак Църквата призовава Божията помощ върху съчетаващите се в брак за разбиране и осъществяване на стоящите пред тях задачи. Именно - да станат домашна църква, като установяват истински християнски отношения вътре в семейството, да възпитат децата във вяра и живот според Евангелието, да бъдат пример на благочестие за околните, смирено и търпеливо да понасят скърбите и страданията, нерядко посещаващи семейния живот.

Главен момент на ТАЙНСТВОТО

Начален момент за християнското семейство се явява свещенодействието на бракосъчетанието. Главната част в него е възлагането на венци върху бракосъчетаващите се с думите: Венчава се раб Божий ... и раба Божия ...в името на Отца и Сина и Светия Дух, и след това общото благословение на бракосъчетаващите се с трикратната молитва: Господи Боже наш, увенчай ги със слава и чест.

Бракът, като Божие установление

Свещеното Писание нееднократно свидетелства за това, че бракът е благословен от Бога. Така, в Битие 1:27-28 четем: И сътвори Бог човека, ...по Божий образ го сътвори: мъж: и жена ги сътвори. И благослови ги Бог, като им рече: Плодете се и се множете, пълнете земята. Също и в Битие 2:18-24, като разказва за сътворението на жената от реброто на Адам и довеждането й пред мъжа, прор. Мойсей добавя: Затова ще остави чо¬век баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат една плът. Като заповядва да се съблюдава вярност в брака и забранявайки развода, сам Спасителят припомня тези думи от кн. Битие и наставлява: Което Бог е съчетал, човек да не раз-лъчва (Мат. 19:4-6). Тези думи на Господа ясно свидетелстват за нравственото достойнство на брака. Господ Иисус Христос освещава брака с присъствието Си на сватбата в Кана Галилейска, където извършва първото Си чудо. Ап. Павел сравнява тайнствения характер на Църквата и брака с такива думи: Мъже, обичайте жените си, както и Христос обикна Църквата и предаде Себе Си за нея, и по-нататък; затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и ще бъдат двамата една плът. Тази тайна е велика; но аз говоря за Христа и за Църквата (Ефес. 5:25, 31-32).

По-подробно за брака и девството ап. Павел говори в Първото си послание до Коринтяните 7 глава. Поставяйки девството по-високо от брака, той не осъжда и брака, като заповядва да бъде пазен. Съветва дори да не се търси развод и с неверни с надежда те да се обърнат към вярата. А като посочва висшите подбуди за пребиваване в девство, привежда в заключение следното: такива (съчетаващите се в брак) ще имат грижи за плътта, а пък аз ви щадя (28 стих).

Предвид християнското предназначение на брака. Църквата забранява встъпването в брак с неверни (забрани на IV и VI всел. събори), а също и с инославни.

Неразторжимост на брака

Църквата само в изключителни случаи дава съгласие за разтрогване на брака, и то главно когато той вече е осквернен от прелюбодеяние или когато е разрушен от житейските обстоятелства (дългогодишно отсъствие в неизвестност на един от съпрузите). Встъпването във втори брак след смъртта на мъжа или жената се до¬пуска от Църквата, макар че в молитвата за второбрачни вече се изпросва прошка за греха на второбрачието. Третия брак се търпи само за да се избягне по-голямото зло — разпътството (обяснение на св. Василий Велики).