Същност на ТАЙНСТВОТО

Тайнството елеосвещение е свещенодействие, в което, при помазването на тялото с елей, върху болния се призовава Божията благодат, изцеляваща душевните и телесни немощи (Правосл. катехизис). То се нарича също и съборване, тъй като се извършва от събор на презвитерите, седем в пълен състав; но, може да се извършва и от по-малко презвитери или дори от един йерей.

Божествено установление на тайнството

Още от вехтозаветните времена елеят е символизирал благодат, радост, смекчаване, оживление. Апостолите употребявали елей за помазване на болните, както четем у евангелист Марк (6:13): мнозина болни помазваха с елей, и ги изцеряваха.

Най-ясно свидетелство за тайнството елеосвещение се намира в посланието на апостол Иаков (5:14-15): Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни, и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне. И молитвата, произлизаща от вярата, ще изцери болния, и Господ ще го дигне; и ако грехове е сторил, ще му се простят. Апостолът не говори тук за особения дар на изцеление. Той предписва определен вид свещенодействие, което трябва да влезе в обичая на Църквата. Извършват

го презвитерите които се молят и помазват болния. Резултатът е свързан с облекчаване на телесната болест и прошка на греховете. Указанието на ап. Иаков за помазване с елей не бива да се разбира като обикновено лечебно средство (дори и само за тогавашното вре¬ме), защото елеят, въпреки благотворното си влияние, не представлява лечебно средство срещу всички болести. Апостолите не въвеждали нищо от себе си, а учили само на това, което им заповядал Господ Иисус Христос и което им е внушавал Светия Дух. Не наричали себе си установители на Божиите тайни, а само строители на тайните и Христови слуги. Следователно, и елеосвещението, заповядано от св. ап. Иаков, има божествено установление.

В древнохристиянските писания може да се намерят косвени свидетелства за тайнството елеосвещение у св. Ириней Лионски и Ориген. В по-късно време още по-ясно свидетелстват за него св. Василий Велики и св. Йоан Златоуст. От тях са останали молитви за изцеление на боледуващия, впоследствие влезли в чина на елеосве-щението. Св. Кирил Александрийски също споменава за него. През V век папа Инокентий отговаря на редица въпроси относно това тайнство. Той посочва, че то следва да се извършва над боледуващ верен, и че епископ също може да го извършва, тъй като в думите на апостола да извикат презвитерите църковни не може да се види забрана за епископа да участва в свещенодействието.

Тайнството се извършва над болни, които са способни съзнателно да го приемат и да участват в молитва за себе си. То може да се извършва и над деца. Място за извършването му може да бъде храма или помещението, където се намира боледуващия. Обикновено елеосвещението се предхожда от изповед и завършва с тайнството св. Причастие.

Видимата страна на тайнството се състои в седемкратното кръстообразно помазване с елей на болния от свещенослужителите, а именно - помазват се челото, ноздрите, бузите, устата, гърдите и двете страни на ръцете. Помазването се съпровожда от молитви, четене на определени откъси от Апостола и Евангелието. При самото помазване седемкратно се произнася молитвата Отче Светии, Лекарю на душата и тялото, Който Си изпратил единородния Твой Син, Господа наш Иисус Христос, изцеляващ всеки недъг и избавящ от смърт, изцели и Твоя раб (името) ... и т.н. Чинът на елеосвещение започва с пеенето на тропари и канон. Последната молитва в чина е разрешителната молитва. Пред Господа за изнемогващия болен застава целият събор от Негови служители; молитвата с вяра от лицето на цялата Църква умолява Него, Премилосърдния, да дарува прошка на греховете на болния и очистване на съвестта му от всяка сквернота. Има се предвид и това, че човек, който изнемогва телом и духом, не винаги е способен да изповяда греховете си както трябва. Облекчението на съвестта на приемащия тайнството елеосвеще-ние открива пътя и за благодатно излекуване на телесния недъг чрез молитвата на вярата.

Понякога се разрешава и практикува особен чин на елеосве-щение, който се извършва в храма над много лица едновременно в специално назначен ден за общо изцеряване на душевни и телесни немощи; но този чин не е тъждествен с тайнството елеосвещение.

Протестаните отхвърлят тайнството елеосвещение, макар че Лутер, поне на първо време, не бил против допускането му в богослужебната практика. Римската църква и до днес извършва тайнството елеосвещение само над умиращи, като подготовка и напътствие за смъртта. Затова при тях се нарича последно помазване, тайнство на отходящите. Това учение се появило в Римската църква през XII век и е в явно противоречие с думите на апостол Иаков. От древни времена в Църквата напътствие за умиращите е било причастяването с Тялото и Кръвта Христови.