Да разгледаме психологията на онкологично болните. Можем да ги разделим на две групи: вярващи и невярващи.
За невярващите хора диагнозата "рак" звучи като гръм от ясно небе и като правило представлява истинска житейска трагедия. Вярващите хора реагират по-различно, в зависимост от това, доколко те са въцърковлени, укрепени, подготвени затова, че трябва да влязат в Царството Небесно. Християнинът още от пелените се стреми чрез спазване на Божиите заповеди да придобие Царсгвото Небесно.
Човекът, у когото се е развило онкологично заболяване, може да поеме по един от трите пътя:
1. разгулен: за времето, което му остава, се стреми да вземе от живота всичко, което е възможно (да се напие, да се наразвратничи, да се наяде, да се "наживее" и т.н.). По този път по правило вървят хора невярващи, тъй като считат, че след прага на този живот няма нищо, само небитие;
2. медицински: болният отива при лекаря, прави опит да се излекува, вярва на лекаря, вярва в неговата ръка, впрофесионализма му, т.е., стреми се да помогне на тялото си;
3. духовен: болният възприема заболяването си именно като предупреждение, че е дошло времето да се подготви за вечността, не като наказание, а като милост Божия, като Божие предупреждение за настъпващата Вечност.