|
Господ най-добре знае кое за нас е най-полезно. Затова на един изпраща здраве, на друг - болест. За всичко - слава и благодарение на Милосърдния Господ, Който не постъпва с нас според мярката на нашите беззакония и не ни въздава (полагащото се) за нашите грехове. Но дори когато ни наказва, прави това като ни щади.
Болестите и неприятните случаи ни се изпращат за наша душевна полза. Най-вече - за смирение, както и за това - да се стараем да живеем по-внимателно и с повече разсъждение.
Дочувам, че болестта ти отново те е налегнала, и гърба те боли, и вътрешностите не са в ред. Неведнъж ти писах за съдържанието на 94-та глава от блажени Диадох - за това, че древните християни врагът (дявола) изкушавал с различни мъчения, а в днешни времена врагът изкушава християните с различни помисли и телесни недъзи. Затова той съветва в такива моменти да помним псаломските думи: „Терпя потерпех Гопода, и внят ми, и услиша молитву мою. С търпение понасях изпратеното ми от Господа - Той погледна към мен и чу молитвата ми. - по слав. превод/ "/Псал39:2/, както и казаното от апостола: Господ наказва, когото обича; бичува всеки син, когото приема. "/Евр.12:6/ ...Блаженият Екдик пише: „дом за душата е търпението, а храна - смирението." Когато храната не достига -тогава душата излиза извън себе си т.е. извън търпение. На думи лесно се разсъждава за това, но изпълнението на дело не винаги е лесно, и (се оказва) не във възможностите на всички.
НЕ БИВА ДА СЕ ВГЛЕЖДАМЕ И ЗАДЪЛБОЧАВАМЕ В НЕМОЩИТЕ СИ
Получих писмото ти, в което съобщаваш, че продължаваш да боледуваш и да скърбиш за липсата на здраве... Във всички подобни състояния трябва да предаваме себе си на всеб-лагата воля Божия и на Неговия Промисъл за нас. Сами нищо не можем да сторим с грижите си, освен напразно да се безпокоим и да задълбочаваме своята подтиснатост. Относно липсата на здраве ще споделя с вас, тъй като и аз постоянно съм нездрав -винаги съм в някакво разслабление с ревматични болки из цялото тяло...Успокоение намирам когато размислям, че великият светилник на Православната църква св. Йоан Златоуст бил постоянно в някакво болезнено състояние. Независимо от това, той се занимавал с делата на Църквата, написал и тълкувания на Евангелието и на апостолските послания. Накрая изтърпял велики гонения от всички страни. Други болни изцерявал, а сам умрял в трескаво състояние.
ПРЕДАЙ СЕ НА ВОЛЯТА БОЖИЯ
В последното си писмо казваш, че се боиш от болките при рака на гърдите. Всяка болест е тежка (по своему), още повече болките при рак. Но какво можем да направим - нужно е да се покорим. Бог по-добре знае от нас кому каква болест е подходяща за очистване от страстите и греховете. Не напразно св. Ефрем Сирин пише: „болките от всяка (телесна) болест са дотолкова болезнени, че да премахнат болките от суетните (напразните, безполезните) болести." (Вероятно смисъла е - болките имат смисъл когато ги понасяме с търпение, особено ако това са неизбежни, непредотвратими болки, като с такова търпение не допускаме напразни страдания от вероятни, очаквани болести. Физиологичния праг за болка е твърде различен за всеки индивид, но най-общо той силно се влияе от психичното състояние.) Сама знаеш, че тази болест в по-голямата си част се дължи на тревожното състояние на душата, но поради немощ и отдавнашна привичка, не можеш да се удържиш от такива мисли. Виждаш, че под благовидни предлози врагът те изкушава с такива помисли от които не можеш да не се увличаш поради особения си характер и поглед на нещата. Като разпознаеш това вражеско изкушение (безпокойство, угнетяване и тревога за очаквани (но все още липсващи) болки), по-често се моли Господ да уреди полезното и спасителното за теб съобразно Своята свята воля (независимо колко сме уверени в субективните си основания, но винаги над тях трябва да поставяме коригиращата Божия воля). Моли се Бог да ти прости неволните грешки, ако това действително са грешки. Ти не стоиш по-високо (в духовно отношение) от преп. Ефрем Сирин, който подценил св. Василий Велики за това че бил облечен пищно по време на богслужение, но скоро за това бил изобличен и вразумен. Моли се и ти (като него) с вяра е смирение, Бог да те вразуми и успокои. Едно е да мислиш и разсъждаваш за подвижническия живот, а друго - да живееш самия този живот. Заради телесната и душевната ни немощ по-полезно е да се смиряваме и покоряваме според това как нещата се развиват предвид конкретните обстояелства (което именно Бог решава).
КЪМ БОЛЕДУВАЩИЯ ПРИЯТЕЛ
Скъпи прителю, ти се оплакваш от своите болести и скърбиш, като търсиш от мене грешния утеха и подкрепа за страдащата си душа...Какво мога аз, изпълнения с немощи, да ти кажа по-хубаво от това с което утешавал себе си в немощите първовърховния Христов апостол Павел: „когато съм немощен, тогава съм силен. /2Кор.12:10/ Когато той се оплаква от своите немощи, Сам Господ му казва: „стига ти Моята благодат, защото силата Ми се в немощ напълно проявява."/2 Кор12:9/ Затова той се хвали със своите немощи, и само с тях: „със себе си няма да се похваля, освен с моите немощи. "/2 Кор.12:5/ Гледай на този пример на великия апостол, и Господ и тебе ще укрепи със Своята всесилна благодат! А вместо свое слово, аз ти предлагам едно благодатно светоотеческо поучение.
Това е от кореспонденцията между един свят подвижник, преп. Варсонофий Велики, с един боледуващ старец - монах Андрей. Този старец молел Аввата да се помоли за неговите немощи, и ето какво му пише преп. Варонофий: „Предостави Бог да се грижи за тебе като възложиш на Него всичките си грижи -тогава Той ще уреди всичко, което се отнася до тебе както Нему е угодно. Той по-добре от нас знае кое е полезно както за душата, така и за тялото ни. Затова - колкото допусне да поскърбиш чрез тялото, толкова ще ти даде облекчение (прощение) за съгрешенията ти. Бог не иска от тебе нищо друго освен благодарение, търпение и молитва за прошка на греховете. Нашият Владика е състрадателен, милостив и човеколюбив. Той подава ръка на грешника до последното му из дихание. Долепи се до Него и Той ще устрои всичко по най-добрия начин, за разлика от това, което ние просим или си мислим за най-добро."
ДРУГИ ПОУЧЕНИЯ ПРИ БОЛЕДУВАНЕ
От боледуващия Бог не иска телесни подвизи, а само търпение със смирение и благодарение. Никой не бива да оправдава своята раздразнителност с някаква болест - това се дължи на гордост. А по думите на св. ап. Иаков: „човешкият гняв не върши Божия правда. /7Иак.1:20/. При игумен Антоний отишъл един, който имал болки в краката и му казал: „Отче, болят ме краката, затова не мога да правя поклони и това ме смущава." О. Антоний му отговорил: „Нали в Писанието е казано „сине дай ми сърцето си", а не краката си."
Ако съвестта ви ви упреква че ядете месо по време на пост, макар и по причини на болестта, не бива да презирате и насилвате съвестта си. Месната храна няма да ви излекува от болестта, а затова само ще се смущавате, че сте постъпили против добрите внушения на съвестта си. По-добре от постната храна да подбирате нещо по-хранително и лесно за усвояване от вашия стомах. Случва се някои болни да употребяват месната храна като вид лекарство, а след това се каят, че заради болестта са нарушили правилата на светата Църква за поста. Но всеки трябва да гледа и постъпва по своята съвест и съзнание, съобразно настроението на своя дух, така че да не се разстройва допълнително от смущение и двоедушие.
Чувам, че сте сериозно болна, а по съвета на лекарите отлагате тайнството Елеосвещение, което е необходимо точно при тежки болести. Св. ап.Иаков пише в посланието си: „Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни, и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне. И молитвата, произлизаща от вярата, ще изцери болния, и Господ ще го дигне; и ако грехове е сторил, ще му се простят. "/Иак.5:14-15/...Тайнството Елеосвещение е вдигало от леглото мнозина безнадеждно болни. Освен това - то очиства забравените грехове и греховете от неразбиране.
Питаш мене, грешния - при обикновено боледуване трябва ли винаги да очакваме чудесно изцеление като молитвено прибягваме към Божията помощ, и дали е грешно да се ползваме и от обикновени средства за оздравяване. В това няма никакъв грях, защото всичко е от Господа - и лекарствата, и лекарите. За грях може да се говори ако болният възлага цялата си надежда за оздравяване на лекаря и лечебните средства, като забравя, че всичко зависи от Всеблагия и Всемогъщ Бог, Който Единствен които пожелае оживява (оздравява), а които пожелае умъртвява (или ги оставя задълго или завинаги в болестта).
От скърбите не можеш никъде да се скриеш. Нашият покоен игумен о. Антоний казваше: „Тогава ще получим покой, когато ни изпеят: со святими упокой!" Такъв е временния живот на човека - неспокоен, изпълнен с много скърби. Но ако започнем да гледаме и на скърбите от християнска гледна точка - тогава и в самите скърби ще намерим утешение. Дори само затова скърбите и болестите ни стават скъпи, защото единствено чрез тях може да достигнем до безскръбния и блажен живот на небесата. Но за едно трябва да се погрижим - да ги понесем безропотно.
Съжалявам, че понастоящем здравето ти не е в ред...Св. Йоан Лествичник нарича и болестта подвижничество, при това по-радостно, макар и неволно. Нарича го по-радостно защото желаещите за волно подвижничество са малко, като при тях може да се примесва и самопревъзнасяне и осъждане на другите. А в неволното подвижничество при боледуване човек няма с какво да се гордее и го понася както може, макар и неволно. Принуден е на това, защото няма друг изход. Както подвижничеството по собствена воля, така и неволното подвижничество еднакво усмиряват плътта, като последното понякога се изпраща още и за унищожаване на превъзнасянето. Затова по време на боледуване се старай да си благодушен и да благодариш на Божието милосърдие за неволното вразумление което ти изпраща чрез него...Когато си болен, пази се най-вече от ропотното разположение на духа. Преп. Исаак Сирин пише: „Бог понася всички човешки немощи, но роптаещия не търпи, ако не го накаже." (Защото ропота е осъзнато негодувание и противене срещу непреодолимите (защото такива Бог е решил да бъдат) събития в живота ни, които Неговият промисъл е отредил в крайна сметка за наше добро.) Пази се също от ропот срещу хората относно неизпълнени твои изисквания от тях, или по други някакви причини. Всичко, което ни се изпраща за да проявим търпение, всичко това се допуска от Божия Промисъл за наша душевна полза, стига сами да не попречим на тази цел с нашето неблагоразумие... Не допускай разслабление в търпението, а се принуждавай към смирение пред Бога и хората. Грижи се да имаш искрено покаяние и изповед.
Оплакваш се във връзка със съня и тежест в главата, както в къщи, така и в църква. Какво да се прави? И това неудобство трябва се търпи заради Бога, като приемаме всяко такова неудобство като средство за духовно очистване, по думите на Господа: "С търпението си спасявайте душите си."/Лк.21:19/ В случай на нужда може да повикаш и лекар, но с мисълта, че и той може да помогне само при съдействието свише на Лекаря на душите и телата.
НЕ ДОПУСКАЙ СМУЩЕНИЕ
Когато се измориш, полежи и отдъхни, и пак стани. Върши необходимото, полезното и спасителното, докато имаш сили и докато това е възможно. Относно своите неизправности и немощи - кай се за тях, но не допускай смущение, а със смирение викай към Господа с думите на митаря: „Боже, бъди милостив към мене грешната!" Разбирам твоето неудобство, но как да бъде променено на удобство не виждам средства и възможности, освен едно евангелско средство, посочено ни от Самият Господ: "С търпението си спасявайте душите си"/Лк.21:19/. Придържай се здраво за това средство и придобивай мъдрост за спасение, като с всички сили се отстраняваш от суетното и душевредното. Не само ти разсъждаваш по този начин, а мнозина мислят така: ако отнапред знаехме или подразбирахме, че така ще се случи, другояче щяхме да подредим работите си. Сега е вече късно и неудобно да се променят обстоятелствата. Само ще повторя: придобивай мъдрост за спасение (разбирай кое е полезното преди всичко за делото на спасението.) Относно дълга, много не се грижи. Господ е силен да поправи и тази тегота. Само започни с това - да се отстраняваш от безполезното и суетното, като се оправдаваш със старостта и болестта.
УТЕШЕНИЕ
Падаш духом най-вече затова, че нямаш възможност да присъстваш на църковните служби. По-полезно е за нас да изоставяме своите мнения като се покоряваме на Божията воля, която ни спасява и чрез случаите на оздравително търпение. Телесните болести се изпращат за излекуване на душевните недъзи. Сега търпим неволни неудобства за това, че когато сме имали възможност не сме се възползвали от удобствата на благочестивия живот, когато сме имали пълна възможност за това. Но тогава или сме проявявали разслабление, като не сме го вършили от човекоугодие, или от собствено нерадение. Затова сега справедливо се налага да понесем постигналите ни теготи, като благодарим на Всеблагия Бог, Който се грижи за нашето спасение. Затова, че не можеш да присъстваш на църковните служби - не скърби, а по-начесто прочитай житието на преп. Пимен многоболезнени. Вникни и разсъждавай върху това, какво е било неговото състояние в болестта и ще получиш и утеха, и подкрепа и вразумление.
СЕРИОЗНАТА БОЛЕСТ ПО-ЧЕСТО ОБРЪЩА КЪМ БОГА
Слава и благодарение на Господа, че че ти изпрати облекчение от сериозната болест. Така се сбъдват псаломските думи: ,Господ ме строго наказа, ала на смърт не ме предаде.,, /Пс. 117:18/ Когато ни се изпрати по-сериозна болест тогава и ние по-сериозно разсъждаваме да себе си и обстоятелствата на живота си. По-искрено прибягваме в молитвите си към Лекаря на душите и телата, към Този, Който всичко знае и всичко може, като заедно с това е Всеблаг и Премъдър: ,Който иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината.,, /1Тим.2:4/
Адаптиран превод от: http://Pravbeseda.ru |
УТЕШЕНИЕ В БОЛЕСТИ И СКЪРБИ 
