|
Във всичко да бъде волята Божия. Ако Господ даде оздравяване - да бъде волята Му. Ако остави в болест с продължаване на живота - да бъде волята Му. Ако вземе при себе Си - да бъде волята Му. Всичко ще бъде за добро, ако предадем себе си в Божиите ръце... И аз съм слушал относно целителността на артоса, приеман с богоявленска вода. Независимо от всичко - да бъде волята Божия. А лекарства нима не употребявате? Можете да употребявате и едното и другото -и Божественото и човешкото...В употребяваните от хората средства лечебното действие е също от Бога. По силата на такава вяра човешкото прехожда в Божественото...или Божественото идва (получаваме) чрез човешкото, /писмо 994/
Когато молитвата вътре (в душата) е цяла (неразсеяна) и бъде поддържана при извършване на различна работа - тогава молитвата и трудът са две течения на една река, в едно русло и в една посока. Може да се каже, че в случая деянието и разума вървят заедно. Разум - това е съзерцанието. Следователно, не бива да скърбите, че няма съзерцание. Вътрешната молитва не е възможна без (някаква) степен на съзерцание, което собствено е предзрение (мислено виждане) на Бога пред себе си винаги. Това (обикновено) се съчетава с богомислие. Този разум (в съзерцанието) е в явяване на Божиите тайни на миробитието (същестуването на света), мирохранението (съхраняването, опазването на света), ' Божият промисъл, въплътеното домостроителство, спасението на всекиго и краят на всичко -всичко това протича като разсъждение и размисъл, а понякога просто (от само себе си, без напрягане на ума). /Писмо 1006/
Вашето противене на лекарските указания едва ли е достойно за похвала...И лекарите и лекарствата Бог е създал не просто да ги има, а болните да се ползват от тях. Всичко е от Него. Той допуска да поболедуваме и Той ни е оградил с начини за лечение. След като ни е дълг да пазим живота като Божий дар, следователно, когато се разболеем трябва да се лекуваме. Може и да не се лекуваме, с очакването, че Бог ще ни излекува, но това е много смело. Може да не се лекуваме с цел да се упражняваме в търпение и преданост на Божията воля - но това е много високо, а при това всяко охкане ще бъде наша вина, уместно ще бъде единствено благодарение и радост...Ако вътрешно винаги сте с Господа, с благоговение и топлота, няма защо да мислите за обичайните молитвени порядки. Защото това е всичко (това е смисъла и същността). Господ казва: дай ми сърцето си. Когато сте го дали, какво повече да давате? Когато не можете да се причастявате на дело (съе Светите Дарове), причастявайте сс духом...това е възможно всеки миг. /Писмо 1012/
"Господ наказва, когото обича; бичува всеки син, когото приема. Ако търпите наказание, Бог постъпва с вас като със синове. "/Евр. 12:6-7/ Добавете към това и други подобни текстове и ги препрочитайте...Те ще очистят очите на сърцето ви и ще ви научат как да гледате на скърбите, притесненията и обидите. Затвърдете в себе си убеждението, че всичко е от Бога...до най-дребните подробности...и приемайте всичко като изпратено лично от Него. Благодушествайте и благодарете, защото всичко, видимо или невидимо, е за ваше добро. ..Всичко това не е новост за вас и вие вече го практикувате, но е добре да препрочитате (споменатите) текстове. От тях излиза светлина,която разгонва тъмата (на нашето неразбиране и неприемане на истинския смисъл на скърбите и страданията). Притесненията Бог ни ги изпраща - да търпим и да благодарим. Но ако разполагаме с някаква възможност да ги отстраним - това също е от Бога. Никакъв грях няма, ако се възползваме и се освободим от притесненията. /Писмо 116/
Мисълта за смъртта никога не е нещо излишно и е добре да я поддържаме, особено при изпадене в болест. И да се готвим. Страхът в този случай е нещо естествено. Но излишният страх, който разколебава вярата и упованието е от врага...Хванете се за Господния кръст и не се пускайте. Когато пред съвестта няма нищо неизповядано и неразрешено - всичко вече е простено...Врагът вселява безнадеждност, защото сам той няма надежда...А ние имаме крепката опара на надеждата...За това следва да мислите повече според основите на нашата св. вяра. /Писмо 1021/
Молитвата винаги служи за израз на отношението ни към Бога. Когато молитвата е добра - топла, усърдна, внимателна; тогава и отношението ни към Бога е добро. Тогава всичко е наред. Потрудете се да повдигнете молитвата, ако тя е станала слаба. Най-вече се погрижете чрез молитвените думи да имате и молитвени чувства — вяра, упование, благодарение, съкрушение, предаване себе си на волята Божия и всичко останало, което е нужно. Когато ви посети някакво молитвено чувство, задържайте го и го разпалвайте, докато го има в душата ви. Потърсете друго, когато едното си отиде. Така правете през целия ден. Това ще бъде една непрестанна молитва. Чувството (молитвеното) понякога идва само, а понякога трябва да бъде призовано (потърсено). Как? С богомислие, или размисъл върху всички тайнства на вярата, особено за домостроителството на нашето спасение...и за края на всичко. Мислено преминавайте по-често по тези теми, и непременно някоя от тях ще допадне на душата. Ето откъде ще се зароди и (молитвеното) чувство. /Писмо 1025/
Ако можете да бъдете неразлъчно с Господа - няма какво повече да търсите. Всичко се състои в това - целият ни съкровен (вътрешен, същностен и скрит) живот да бъде с Христа в Бога. Като имате вече външния покой, с това се избавяте от половината препятствия към тази цел. Другата половина се намира вътре в нас. А там всичко се устройва само по себе си още щом в сърцето се установи някакво чувство към Господа. И ако това чувство не отминава, всичко (друго) което вътрешно пречи да бъдем с Господа отстъпва само по себе си. Ако някой попита: как постоянно да бъда с Господа, може смело да му се каже: имай чувство към Господа и ще бъдеш с Господа...А как да имаме такова чувство? Мисля, че едното припомняне за Господа вече привежда в движение и чувствата към Него. Ако към това добавим мисълта, че Него Го има (и е навсякъде), както и това, какво е направил и прави за нас, не зная чие сърце няма да се трогне от това? Затова много'правилно свв. Отци считат богомислието или съзерцаване на качествата и действията на Господа като ключ към молитвата...и то към непрестанната молитва. Защото от това чувствата към Бога оживяват...и ни съединяват с Него. /Писмо 1026/ |
УТЕШЕНИЕ В БОЛЕСТИ И СКЪРБИ 
