УТЕШЕНИЕ В БОЛЕСТИ И СКЪРБИ

 
УТЕШЕНИЕ В БОЛЕСТИ И СКЪРБИ

 
Рейтинг: 3.00
(144)
НА РОСИ
СПОДЕЛЕТЕ МЪКАТА СИ
БОГОСЛОВИЕ НА БОЛЕСТТА
УТЕШИТЕЛНИ СЛОВА
УТЕШЕНИЕ В БОЛЕСТИ
УТЕШЕНИЕ В СКЪРБИ
ЦЕЛТА НА ИЗПИТАНИЯТА Е СПАСЕНИЕТО НА НАШИТЕ ДУШИ.
ИЗПИТАНИЯТА В ЖИВОТА НИ
СВЕТИТЕ ОТЦИ ЗА БОЛЕСТИТЕ И СКЪРБИТЕ
ЗА БОЛЕСТИТЕ-СЪВЕТИ КЪМ БОЛНИТЕ
ПРАВОСЛАВНИЯТ ВЪЗГЛЕД ЗА ОНКОЛОГИЯТА
ИНВАЛИДНОСТТА Е БЛАГОСЛОВЕНИЕ ОТ БОГА
НАШАТА НАДЕЖДА-АУДИО БЕСЕДИ
ПСАЛМИ ЗА БОЛЕДУВАЩИ
ЗЛАТОУСТОВИ УТЕШЕНИЯ
ЗАБРАВЕНОТО ЛЕКАРСТВО
НАУЧИ ЗА ЦЪРКОВНИТЕ ТАЙНСТВА
ЗА ПОМНЕНЕТО НА СМЪРТТА,ГЕЕНАТА И СЪДА
ИЗКУШЕНИЯТА В СМЪРТНИЯ ЧАС
РАЗКАЗЪТ НА БЛАЖ. ТЕОДОРА ЗА МИТАРСТВАТА
УТЕШИТЕЛНИ ДУМИ КЪМ БЛИЗКИТЕ НА ПОКОЙНИКА
КАКВО МОЖЕМ ДА СТОРИМ ЗА НАШИТЕ ПОКОЙНИЦИ
МОЛИТВИ И ПРИНОСИ ЗА ПОЧИНАЛИТЕ
ИЗТЕГЛИ МОЛИТВИ, ПСАЛТИР, АКАТИСТ, КАНОНИ И ДРУГИ ПРАВОСЛАВНИ МАТЕРИАЛИ
Музика
ПРАВОСЛАВНИ ПЕСНОПЕНИЯ
Връзки
Календар


МОЛИТВИ НА БОЛЕН МОЛИТВИ В СКЪРБИ И ЗЛОПОЛУКИ АКАТИСТИ И КАНОНИ ПРИ БОЛЕСТ И СКРЪБ КНИГАТА СМИСЪЛЪТ НА СТРАДАНИЯТА "БЕСЕДИ ЗА ЖИВОТА СЛЕД ЖИВОТА" от Архимандрит Серафим Алексиев

СВЕТИТЕ ОТЦИ ЗА БОЛЕСТИТЕ И СКЪРБИТЕ / СВ. АМВРОСИЙ ОПТИНСКИ

Вземи в gLOG
14 Юни 10, 12:28 / Автор: Писмо от преподобни Амвросий Оптински
КЪМ МАЙКАТА, СКЪРБЯЩА ЗА БОЛЕСТТА НА МАЛКАТА СИ ДЪЩЕРЯ
КЪМ МАЙКАТА, СКЪРБЯЩА ЗА БОЛЕСТТА НА МАЛКАТА СИ ДЪЩЕРЯ

Твърде отдавна получих от Вас писмо, в което освен всичко останало ми пишехте и за болестта на Вашата дъщеря. Но тогава не изразявахте такава огромна скръб за това. Сега разбирам, че скърбите свръхмерно, като гледате болната си дъщеря. Наистина, по човешки не може да не скърби една майка като гледа дъщеря си в такива страдания, ден и нощ. Но независимо от това Вие трябва да помните, че сте християнка, която вярва в бъдещия живот и бъдещото блажено въздаяние не само за трудовете, но и-за страданията, както нежелани, така и доброволни. Затова не бива безразсъдно да малодушествате и да скърбите без мярка, подобно на езичниците или невярващите, които не признават нито бъдещото вечно блаженство, нито бъдещото вечно мъчение. Колкото и тежки да са страданията на Вашата невръстна дъщеря, те не могат да се сравнят с доброволните страдания на мъчениците. Ако все пак се равняват с тях, тя ще получи наравно с тях и блаженото състояние в райските селения.
Но не бива да забравяме и настоящите трудни и сложни времена в които малките деца получават душевна увреда от това, което виждат и което слушат. Затова е нужно очистване, което без страдания не става. Душевното очистване в повечето случаи става чрез телесни страдания. Погледнете как дори и кърмачетата не преминават в бъдещия живот без болести и страдания.
Пиша Ви така не защото бих желал смъртта на страдащата Ви малка дъщеря, но за да Ви утеша и за правилно вразумле-ние - за действително убеждение да не скърбите безразсъдно и без мярка. Колкото и да обичате дъщеря си, но трабва да знаете, че повече от Вас я обича Всеблагият наш Господ, Който се грижи по всякакъв начин за нашето спасение. За Своята любов към всекиго от вярващите, Сам Той свидетелства в Писанието като казва: ,Дори и майка за забрави детето си, но Аз няма да те забравя." Затова се постарайте да скърбите по-умерено за боледуващата си дъщеря, като възложите тази печал на Господа — както пожелае и благоизволи, така и да постъпи с нас по Своята благост.
 Съветвам Ви да причастявате болната си дъщеря след предварителна изповед. Помолете духовника благоразумно да я разпита по време на изповедта.

 ПОДГОТОВКА ЗА СМЪРТТА

Доста размислях за вашето положение и намирам, че особено сега, предвид болезненото ви състояние, не бива да пренебрегвате това, което ви е повлияло полезно и е предизвикало добро впечатление - незавсимо дали това са чути думи или пък сънища от подобен характер. Господ има много средства за това - в похрдящото време на обърне мисълта и грижите на човека към онова, което е единствено от полза. Преди всичко относно казаното от Господа в Евангелието: „Бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа, когато ще дойде Син Човечес-/шй.'7Мат.25:13/ След като, според св. Йоан Лествичник, мисълта за смъртта принася велика полза за християнина, колко повече от самата подготовка за смъртта може да се възползва душата на този, който с вяра и упование очаква своя изход от този живот.
Струва ви се, че загрижеността за подготовката за смъртта ви прави по-малко способен към всичко добро и необходимо. Но това е несправедливо. Струва ви се така, защото не сте напълно уверен в бъдещата си участ. Но кой може да бъде напълно уверен в това, когато и съвършените, и Божиите угодници, като напр. Арсений Велики и Агафон Велики, не без страх очаквали приближаването на смъртния час. Преподобномъченик Петър Дамаскин казва, че „спасението на християнина се намира между страха и надеждата - затова в никакъв случай не бива да се проявява нито дързост, нито отчаяние".
Но кой от болните не чувства душевно и телесно разслабление?
Беседата на св. Анастасий Синайски върху 6-ти псалом много подхожда за сегашното ви състояние. В нея ще намерите много неща, които могат да ви успокоят, да ви укрепят, и да ви вразумят.
Мисля, че външното приготовление трябва да започнете с две главни неща: да напишете духовно завещание, и да приемете тайнството Елеосвещение след предварителна Изповед и При­частие. Към кое от двете трябва да пристъпите по-рано е без значение — както позволят обстоятелствата.
В духовното си завещание относно вашето имущество внимавайте върху усърдието и разположението на душата си, но не правете разпореждания единствено по обикновеното човешко чувство, а постъпвайте след вглеждане (в основанията), като имате предвид и полезното за вашата душа. Относно Елеосве-щението ще кажа, че не бива да го отлагате. Чрез това тайнство на мнозина е възвърнато и телесното здраве. Главната полза от него е прощение на забравени прегрешения.

ДА ПОМНИМ СМЪРТНИЯ ЧАС

Със смъртта идва краят на всичко. Към този край трябва да са насочени всичките ни сметки и разчети. Ако във всяко затруднително положение помним за тази окончателна равносметка, ще можем да се избавим от излишни грижи и прекомерни скърби, или по-точно - от душевни огорчения. Ако не забравяме, че чрез много скърби следва да влезем в Царството Небесно и че всички, които искат да живеят благочестиво ще бъдат гонени — тогава няма да се удивляваме защо се сблъскваме с човешките интриги от покорните на исконния враг на човечеството, а най-вече на човешкото спасение. А също така, защо сме подложени на болести и други неудобства в живота. Не напразно праведният и многострадален Иов казва: „не е ли едно изкушение този (земен) живот за човека."
Аз често повтарям думите на опитните, че трябва да се ползваме от настоящето. Който добре се ползва от настоящето, за него и последствията ще бъдат отрадни, ако не оскудее вярата му. Да направим колкото можем, с Божия помощ, докато все още имаме време, а бъдещето да предоставим на всеблагия Промисъл на Всесилния Бог, Чиито съдби са неведоми. Той умъртвява и оживява, той дава бедност и богатство. За Него всичко е възможно - затова нека бъдем покорни на Неговата свята и всеблага воля.


ЗА ПРЕДСМЪРТНИТЕ СТРАДАНИЯ

Пишеш, че не излизат от паметта ти тежките предсмъртни страдания на твоята сестра, която по твое мнение живяла добре. Преп. Марк Подвижник пише, че ако човек е склонен към живот сред радости, неговият изход се оказва нелек, а тежък поради склонността към сластолюбив живот..."сластолюбивото сърце се оказва тъмница и окови за душата по време на нейното излизане от тялото, докато трудолюбивото сърце е като отворена врата."
Както и да успееш да получиш Божията милост - трудно или лесно, важното е да я получиш. Лесно я получават само смирените, както свидетелства Сам Господ в светото Евангелие: „Вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си, защото игото Ми е благо и бремето Ми леко. "/Мат. 11:29-30/
Най-вече пред смъртта врагът изкушва по всевъзможни начини, за да може да нанесе някаква рана или поне да остави някакво петно, за да има свой белег за удържане и препятствие на душата по пътя към бъдещия блажен живот в момента на нейното излизането от тялото.


КЪМ СКЪРБЯЩИТЕ ЗА СМЪРТТА НА СВОЯ СИН

Чувам за вашата огромна скръб - за неочакваната кончина на вашия син М.Н. и много ми е жал за вас. Съществува такъв съвет - да се ходи в дома на плачещите. Но тъй като съм немо­щен и слаб, и по тази причина не мога да ви навестя лично, реших, макар и задочно, да побеседвам с вас чрез писмо, за да мога да утоля колкото е възможно, вашата огромна печал.
Поради човешка немощ, не може да не скърбят родителите, които толкова преждевременно се лишават от единствения си син, на такива години, в такава цветуща възраст. Но нали ние не сме езичници, които нямат никакви надежди относно бъдещия живот. Ние сме християни, които имат радостното утешение и след смъртта за получаване на бъдещото вечно блаженство.
С тази радостна мисъл трябва да правите умерена вашата скръб, да успокоите вашата печал, че макар за известно време да сте се лишили от своя син, но в бъдещия живот ще можете отново да го видите и тогава повече няма да се разделяте с него. Нужно е само да предприемете необходимите мерки за това. Първо - да поменавате душата на М. при пренасяне на Безкръвната Жертва (на св. Литургия), при четене на Псалтира, както и във вашите домашни молитви. Второ - според силите си да вършите и милостиня за неговата душа.
Всичко това ще бъде полезно не само за покойния ви син, но и за вас самите. Въпреки че неговата смърт ви е донесла огромна скръб и огорчение, но тази скръб може още повече да ви утвърди в християнския живот, в християнската благотворителност и християнското настроение на духа. Това, което Господ върши с нас е не просто добро, те е съвършено добро.
Истина, че всички ние желаем да получим спасение и да наследим Царството Небесно, но често забравяме, че: „през много скърби трябва да влезем в царството Бо-жие."/Деян. 14:22/ Затова нерядко търсим земно щастие и временни радости в житейските грижи и привързаността към светските неща. Затова Всеблагият Господ чрез Своя иремъдър Промисъл разрешава този заплетен възел като ни изпраща неочаквани лишения и неочаквана скръб - та като се огледаме, да обърнем душевния си поглед към придобиване не на временни, а на вечни блага, които са истински и остават вечно неизменни. Това Господ върши с нас поради Своята безмерна любов към човеците, както казва апостолът: Господ наказва когото обича; бичува всеки син, когото приема. Ако търпите наказание, Бог постъпва с вас като със синове...Ако пък оставате без наказание...тогава сте незаконни деца, а не синове. "/Евр.12:6-8/
Голяма скръб ви е изпратена, но вие се утешавайте, че чрез тази скръб сте включени в числото на Божиите синове, по безмерната Божия любов към вас. Затова пазете великото християнско достойнство, като се покорявате на волята Божия не само безропотно, но и с благодарност. Вие искахте да се утешавате с вашия син само в този временен живот, но Господ устройва така, че да се утешавате с него вечно, в бъдещия живот, в безкрайността на вековете.
Освен всичко, вие можете да имате и радостта от това, че покойният М. ви оставя децата си, които можете да възпитавате и да се утешавате с тях като със свои деца. Те ще ви бъдат еднакво и внуци и деца. С всички сили се старайте да подтискате скръбта си, така че да не преминава християнските граници. Тогва Всеблагият Господ ще ви яви Своята милост и ще ви изпрати духовна утеха.
Кой знае какъв би бил вашият М., ако жвотьт му продължеше? А сега можете да бъдете изцяло уверени, че той завинаги ще остане добър.


 УТЕШЕНИЕ ЗА ПОЧИНАЛАТА ДЪЩЕРЯ

Чувам, княгиньо, че продължавате да скърбите за загубата на Вашата любима дъщеря. Както много пъти съм Ви казвал, и сега повтарям, че поради човешка немощ не е възможно май­ките съвсем да не скърбят, когато се лишат от децата си. Но като християнка, Вие трябва да направите тази скръб умерена чрез християнската надежда, че Вашата дъщеря получава велика ми­лост от Небесния Цар в Неговото нескончаемо Царство, тъй като е взета от този живот в съвсем млада възраст, без да е изпитала никакви светски съблазни.
 В житието на свв. Андроник и Атанасия е казано, че никой с такова дръзновение не моли от Господа въздаяние, както децата, казвайки: „Господи, Ти си ни лишил от земните блага, не ни лишавай от небесните!" По-често размисляйте върху тези думи, и тогава Вашият скръбен дух ще получи душевна отрада.


ОТНОСНО МОЛИТВИТЕ ЗА ПОЧИНАЛИТЕ

Пишеш, че враговете на душата така са те смутили чрез една атонска брошура, че три дни не си могла да се молиш от смут и отчаяние, а и досега това продължава в някаква степен да те смущава. В действителност описаното в брошурата повече внушава благонадеждие, отколкото отчаяние. Там е казано, че един светогорец обичал често да ходи по гости и затова рядко го намирали в неговата килия. Казано е също, че не винаги изпълнявал килейното си правило, а преди смъртта си боледувал цял месец, като накрая ежедневно се причастявал със Светите Тайни. Два месеца след смъртта си се явил на сън на един от братята, който му бил близък, като изглеждал невесел и казал, че се намира в тъмница.
Братът съобщил за това на останалите и те усилили своите молитви за него, а йеромонасите го поменавали на св. Литургия. След нови два месеца покойникът се явил весел и пред очите на брата преминал една река по тясна летвичка и скоро се изкачил на планина, която се простирала до небесата.
Това ясно сочи колко полезни са църковните поменавания и частните молитви за покаялите се покойници, които не са понесли, или не са успели да понесат епитимия. След като човек е съгрешил, по Божието правосъдие, той е длъжен да понесе мъчение или мъчително състояние - за покаялите се - временно, а нспокаялите се - вечно. От Разпятието Си Христос Господ,казал на благоразумния разбойник „днес ще бъдеш с
Мене в рая." Но след тези думи, на същия разбойник му пребили пищялите и той няколко часа се мъчил, висейки само на ръцете си. Така е и с всеки покаял се грешник - ако не понесе доброволна епитимия в подвига на поста, молитвата и поклоните, или пък чрез неволна продължителна болест, или други някакви скърби - тогава след смъртта му е нужно поменаване, за да се избави от тъмницата, както споменатия покойник.
Не без причина Православната Църква е установила църковното поменаване за починалите, четене на Псалтир, милостиня. Приемат се и частните молитви. Ако, по твое мнение, единствено разрешителната молитва на духовника би решила участта на покойника, тогава установеното от Църквата поменаване би било напразно. В действителност то принася огромна полза на покаялите се покойници. Не носи полза само за непокаялите се грешници, за невярващите, иноверците и еретиците.
Занапред бъди внималтелна при внушенията на благовидните помисли от враговете на душата. Колкото и благовидни да изглеждат, но след като носят смущение и отчаяние, това са вълци в овчи кожи, по думите на преп. Варсонофий Велики.

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.0777