УТЕШЕНИЕ В БОЛЕСТИ И СКЪРБИ

 
УТЕШЕНИЕ В БОЛЕСТИ И СКЪРБИ

 
Рейтинг: 3.00
(144)
НА РОСИ
СПОДЕЛЕТЕ МЪКАТА СИ
БОГОСЛОВИЕ НА БОЛЕСТТА
УТЕШИТЕЛНИ СЛОВА
УТЕШЕНИЕ В БОЛЕСТИ
УТЕШЕНИЕ В СКЪРБИ
ЦЕЛТА НА ИЗПИТАНИЯТА Е СПАСЕНИЕТО НА НАШИТЕ ДУШИ.
ИЗПИТАНИЯТА В ЖИВОТА НИ
СВЕТИТЕ ОТЦИ ЗА БОЛЕСТИТЕ И СКЪРБИТЕ
ЗА БОЛЕСТИТЕ-СЪВЕТИ КЪМ БОЛНИТЕ
ПРАВОСЛАВНИЯТ ВЪЗГЛЕД ЗА ОНКОЛОГИЯТА
ИНВАЛИДНОСТТА Е БЛАГОСЛОВЕНИЕ ОТ БОГА
НАШАТА НАДЕЖДА-АУДИО БЕСЕДИ
ПСАЛМИ ЗА БОЛЕДУВАЩИ
ЗЛАТОУСТОВИ УТЕШЕНИЯ
ЗАБРАВЕНОТО ЛЕКАРСТВО
НАУЧИ ЗА ЦЪРКОВНИТЕ ТАЙНСТВА
ЗА ПОМНЕНЕТО НА СМЪРТТА,ГЕЕНАТА И СЪДА
ИЗКУШЕНИЯТА В СМЪРТНИЯ ЧАС
РАЗКАЗЪТ НА БЛАЖ. ТЕОДОРА ЗА МИТАРСТВАТА
УТЕШИТЕЛНИ ДУМИ КЪМ БЛИЗКИТЕ НА ПОКОЙНИКА
КАКВО МОЖЕМ ДА СТОРИМ ЗА НАШИТЕ ПОКОЙНИЦИ
МОЛИТВИ И ПРИНОСИ ЗА ПОЧИНАЛИТЕ
ИЗТЕГЛИ МОЛИТВИ, ПСАЛТИР, АКАТИСТ, КАНОНИ И ДРУГИ ПРАВОСЛАВНИ МАТЕРИАЛИ
Музика
ПРАВОСЛАВНИ ПЕСНОПЕНИЯ
Връзки
Календар


МОЛИТВИ НА БОЛЕН МОЛИТВИ В СКЪРБИ И ЗЛОПОЛУКИ АКАТИСТИ И КАНОНИ ПРИ БОЛЕСТ И СКРЪБ КНИГАТА СМИСЪЛЪТ НА СТРАДАНИЯТА "БЕСЕДИ ЗА ЖИВОТА СЛЕД ЖИВОТА" от Архимандрит Серафим Алексиев

СВЕТИТЕ ОТЦИ ЗА БОЛЕСТИТЕ И СКЪРБИТЕ / СВ.ИГНАТИЙ БРЯНЧАНИНОВ

Вземи в gLOG
23 Ноември 10, 14:11
СВЕТИТЕ ОТЦИ ЗА СКЪРБИТЕ НА ПРАВЕДНИТЕ
Светител Игнатий Брянчанинов пише: „Когато християнинът предаде себе си на волята Божия и със самоотверженост предостави всичките си грижи на Бога, когато започне да Му благодари и да Го славослови за кръста (за скърбите) които му е отредил - тогава чрез Божията благодат в сърцето се появяват необикновена сила на вярата и неизразимо с думи духовно утешение.

Св. Симеон Нови Богослов изясвява, че като понасят с пълно търпение кръста на скърбите, с това светите подвижници подражават на Христовите страдания и прославят нашия Бог Отец като негови синове по благодат и сънаследници на Христа. В основата на тяхното търпение стои ревността за богоугождение заедно с пълно отхвърляне на себе си, които се проявяват в готовност за смърт заради Господа. Тази готовност се оказва едно всепобедно оръжие, защото няма нищо по-силно от нея, с което човек би могъл да бъде изкушаван или отделен от Господа. Такава самоотверженост се счита за изходно начало на подвижничеството и неговата сила. Колкото и незначителни да са началните проявления на подвижничеството, в него винаги се съдържа и някаква готовност за смърт. С израстването на самоотвержеността, израства и тази готовност. Затова готовността да се умре за Господа, за богоугождение - това именно представлява душата на самоотвержеността.

През всички дни на земния си живот нашият Подвигоноложник, Господ Иисус Христос виждал Своята смърт за човешкия род. Гой нееднократно предсказвал за нея на своите ученици, а в Гетсиманската градина окончателно я победил като принесъл Себе Си в саможертва. Страданията и кръстната смърт на дело изпълнили това, което било изричано с думи. След това последвало тридневното суботстване (покой) в гpoбa преди Неговото славно възкресение. Във връзка с това свт. Теофан Затворник пише: „Който достигне такава степен на самоотверже­ност, каквато Спасителят имал в Гетсиманската градина, на него му предстои веднага издигане на кръст (огромни скърби), след което идва духовно суботстване (покой), а накрая следва и ду­ховното възкресение в славата на Господа Иисуса Христа."

Колкото повече подвижникът се приближава до Бога и преуспява в съвършенството, толкова повече се умножават най-силните скърби и изкушения. По думите на преп. Исаак Сирин това става: „Защото съобразно величието на благодатта, която се дава на подвизаващия се, в същата степен Бог вкарва в душата му скърбите на изкушенията." „Колкото повече добри дела върши някой, толкова повече хора го оскърбяват, защото против него въстават множество зли духове и неправедни хора -пише св. Нил Синайски. А Бог допуска мнозина да оскърбяват праведника, за да му предостави случай да придобие вечна и незаличима слава, която се въздава заради понасяне на изключи­телни скърби. Затова, когато праведникът каже на Господа: защо Владико мой „всички които ме угнетяват'" се нахвърлят със сила върху мен? /ср.Пс.12:5/ Защо Владико мой „стоиш далече и криеш Себе Си от мен"/ср.Пс.9:22/ когато съм хилядократно оскърбяван и притесняван? „Защо се подлагах на рани всеки деи?"/Пс-12:14/ - Тогава Господ ще му отговори чрез пророка и ще му каже: „Ето Ме!"/Ис.58:9/ Аз затова допуснах много да скърбиш и да бъдеш обременен с беди, та благодатта като се преумножи да произведе чрез мнозина още по-голяма благодарност за слава Божия."/2Кор.4:15/

Свт. Игнатий Брянчанинов пише: „като се основават на свидетелствата на Свещеното Писание и на собствения опит, светите отци признават, че допусканите от Божия Промисъл скърби служат като най-достоверния белег за Божията милост към християнина, за Божията грижа за него." Св. Нил Синайски увещава: „Трябва да знаеш, че колкото повече боледуваш телесно и колкото по-разнообразни скърби и наказания ти изпраща Господ - толкова в по-голяма степен простира над теб искрената Си любов. В каквато степен подвижникът преуспява в предаността си към Бога и ревността за страха Божий, в такава степен към него се приближава Божия Промисъл и той тайнствено усеща застъпничеството на Промисъла. За разбирането Му, Бог му дава чисти (ясни, разбираеми) помисли. И ако заради богоугож-дение той се е лишил от светските блага - в каквато степен се е лишил от тях, в същата степен ще го съпровожда Божието милосърдие и ще го поддържа Божието човеколюбие." А който възлага всичките си надежди на човешката помощ, от него Божията помощ се отдалечава. На един пустинножител служели ангели, а когато дошли и започнали да му служат хора - ангелите се отдалечили от него.

Заради (присъщата си) любов си към хората светите подвижници винаги са чувствали съболезнуване и състрадание за скърбите и страданията на другите. Но заедно с това те гледали на всичко с християнско безстрастие и духовна разсъдителност. Събитията от живота на хората те разглеждали от гледна точка на Божия Промисъл за спасение на хората. Във връзка с ужасния пожар в град Орел, Опинските подвижници изпратили следното писмо до жителите на града: „Сърдечно съчувстваме на пострадалите, на лишените от собствеността си, на плачещите и бедстващи жители. Но като разглеждаме в това всепремъдрия Божий Промисъл, който и в самите наказания проявява Божията любов към човека, длъжни сме да се удивляваме на Божието човеколюбие и добрини, както и да благоговеем пред Неговите непости­жими съдби. Дивен е Бог в Своите дела и в непостижимите за нас събития! Пострадалите от тази скръб жители на града сега ще принесат плодове на търпение и благодарение за полза на душите си. А някои, може би - и разкаяние за греховете си и изправление, защото кой може да се похвали, че е без грях? А тези, които са пощадени и не са пострадали от пожара, ще при­несат плодове на любов, състрадание и утеха и според силите си да помогнат на пострадалите. Господ е силен да изпрати на всички утешение, особено когато прибягват към Него. Пред лицето на такова скръбно посещение не бива да се пада духом, а да се надяваме на Божията благост. Затова, че след изпитание на вярата на жителите на града, Господ ще ги благослови с по-голямо от предишното им благосъстояние. Както благослови Иова след седемгодишно изпитание. Слава за всичко на всепремъдрия и любвеобилен Бог! Нека се помолим да изпрати утешение на Своите скърбящи люде!"

На подвижниците, които са способни да понесат велики борби, Господ Бог, Който (единствен) се разпорежда с човешките дела, предоставя важни случаи да проявят подвиг в името на ближните. По думите на преп. Марк Подвижник: „Дори достигналите безстрастие светии, ако не за себе си, то за ближните са длъжни да скърбят."

По особен начин се отнасят праведните и святи хора към наказанията, постигнали нечестивите. Ако околните в такива случаи обикновено злорадстват, и то без съжаление, то праведниците когато се радват на (справедливото) отмъщение, постигнало нечестивите, проявяват заедно с това доброжелателност, а не зложелателство. Тях ги радва не гибелта на грешника, а Божията правда, за която са уверени че може чрез скърбите да обърне мнозина към покаяние. За самите грешници, праведнците проливат сълзи от велика и силна жалост, защото поради любовта си към хората те желаят всекиму спасение.

Съгласно Божието правосъдие никое зло и грях не може остане без наказание. Светът лежи в зло, а в наши времена злото дотолкова се е усилило, че трябва да се удивляваме как народите продължават да съществуват, и тези огромни фабрики за зло не се разпадат под тежестта на греха. Кое е това, което все още удържа Божия гняв да не изтреби грешниците от лицето на земята, а земята с всичките и дела да не прададе на огън? - Светът се крепи на молитвите и страданията на праведните и святи хора. От евангелската притча можем да видим, че заради праведниците Бог щади и грешниците. В притчата се говори, че един грижовен човек посял добро семе на нивата си, но таен враг дошъл през нощта и сред пшеницата посял плавели. Порастнала пшеницата и вече започнала да дава класове. Заедно с нея израс-тнали и плевелите. Като видели това, слугите дошли при господаря си с искане да се разпореди да очистят плевелите. Той обаче им забранил с думите: „Оставете да расте едното и другото до жетва...за да не би като оскубете плевелите, да изскубите заедно с тях и житото."/Мат.1З:29-30/ В тълкуванието на притчата под пшеница се разбират праведниците, а плевелите са грешниците. Плевелите не биват изскубвани заради целостта на пшеницата - грешниците остават запазени заради целостта на праведниците.

В Библията се разказва че преди да погуби развратените жители на Содом и Гомор, Бог се явил на Авраам във вид на три Ангела при Мамврийския дъб. Господ открил на Авраам Своята тайна, че иска да погуби Содом с околните градове заради техните велики и прескверни беззакония /Бит. 18:20-21/ Авраам се изпълнил със смелост и започнал да пита Господа: „Нима ще погубиш праведника с нечестивеца заедно (и с праведния да стане същото, каквото с нечестивия)?...Нима ще погубиш и не ще пощадиш (всичкото) това място заради петдесетте праведници (ако се намират) в него?"/Бит. 18:23-24/ Като чул това Господ милостиво отговорил: "Ако намеря в град Содом петдесет праведника, заради тях ще пожаля (целия град и) всичкото това място."/Бит. 18:26/ Авраам се изпълнил с още по-голямо дръзновение и с упование на Божието човеколюбие, и наричайки себе си пръст и пепел, с велико смирение попитал: „Може би, до петдесетте праведници да не достигнат пет; нима заради петте Ти ще погубиш целия град?"/Бт. 18:28/ Виждайки, че той милосърдства за праведните, Господ намалява числото до 40, 30, 20 и дори до десет човека. „Няма да погубя (града на грешниците) дори заради десет (праведници) "/ср.Бт. 18:32/...Но в Содом не се намерили дори десет праведници, а само праведния Лот със семейството си. Дори само заради него Бог не погубвал Содом докато не извел праведника извън града. От това виждаме колко полезни са праведните хора за градове и селища, за страни и държавите, и колко велики бедствия ги застрашават, ако в тях не живеят праведници.

Праведниците са полезни преди всичко със своя живот и слово, защото с примера на добродетелния си живот и с духовните си увещания отклоняват злите от вършене на зло и наставляват по пътя на добродетелите.

Праведниците са полезни на хората със своите молитви, с които умоляват Господа да съхрани живеещите с тях от зло и от беди, които се изпращат на съгрешилите. Св. Йоан Златоуст нарича праведните мъже стълпове на отечеството, а св. Амвросий Медиолански - каменни стени...Така, когато Господ извел народа от египетското робство, по пътя от Египет за обетованата земя, този народ Го прогневил с греховете и с ропота си - затова Господ искал да изтреби всички. И когато вече предстояло целият дом Израилев да погине, тогава праведният Мойсей, пророкът Божий, подобно на стълб поддържащ здание, застанал пред Бога и започнал да Го умолява за народа. И успял да измоли обреченото да погине племе Израилево, както за това разказва св. Давид: „И щеше да ги изтреби, ако Мойсей, Неговият избраник, не бе застанал пред Него в пролома, за да отклони яростта Му, та да (ги) не погуби."/Пс.105:23/

Праведните Самуил, Елисей и другите Божии пророци многократно спасявали своя народ и страна от разорение и изтребление /вж.4Царств.6:21-22/. По същия начин и в новозаветни времена в християнската Църква виждаме безброй примери как-хора със свят и праведен живот спасяват с молитвите си селища, градове и цели държави. В Русия ярки примери за това са преп. Сергий Радонежки, свт. Алексий Московски, сщмчк. патриарх Гермоген, преп. Серафим Саровски, св. прав. Йоан Кронщадски и мн. др.

Накрая, праведниците са полезни за хората и с това, че като подражават на Спасителя, носят доброволен подвиг от скърби и страдания за цялата обществена неправда и за престъпленията на другите. Колкото по-големи скърби и страдания носят, толкова по Божия благодат, по-голямо дръзно-вение получават в молитвите си в умоляване на Бога за хората и целия свят. Св. Василий Велики пише: „Заради своите велики подвизи и страдания те имат дръзновение пред Господа и неспирно, ден и нощ (молитвено) викат към Него (за помилване и спасение на хората, за мира в целия свят, за запазването на Христовите Църкви). Горко на този град и страна, където няма ни един праведник, защото разорението и пагубата са близо до тях."

Според св. Димитрий Ростовски: „Ние се удивляваме като гледаме сегашното време на войни, разорения, опустошаване на цели страни, междуособни войни, големи кръвопролития и без-числени беди навсякъде. Коя е причината за всичко това? - Причината е че са намаляли праведниците „Всички се отклониха, станаха еднакво покварени; няма кой да прави добро, няма нито един"/Пс.13:3/.

Става ясно, че страданията и скърбите на праведниците Бог промислително насочва не само към достигане от тях на лично спасение и съвършенство, но и за общото добро на останалите хора. В този смисъл може да се говори за невинни страдания на праведните и святи хора. Но тъй като безгрешни хора няма, това понятие за невинните страдания може да се прилага в ограничен смисъл. Именно - само за тези, които в някаква степен са свободни от тежки нарушения на нравствения закон, както и за невръстните деца.

Към невинните страдания може да бъдат отнесени и изпитателните страдания на светите подвижници, които им се изпращат за усъвършенстване в духовния им живот, за изпита­ние на вярата им, за укрепване на надеждата и неизменността на любовта към Бога, за възпитване в пълна самоотверженост, презрение на света и земните блага заради бъдещото блаженство.

Към този род невинни страдания следва да се отнесат например страданията на преведния Иов, който по свидетелството на Свещеното Писание, страдал не заради някаква своя вина, а защото Богу било угодно да се прослави в Своя верен раб. Да покаже на хората пример за търпение и да посрами дързостта на сатаната, осмелил се да клевети Божия човек. Истински носители на тези велики изпитателни страдания се явяват всички мъченици, приели доброволни мъки и смърт за Христа. Към подвига на мъчениците се приравняват и тези Божии угодници, които самоотвержено носят подвига на скърбите и молитвите за умилостивяване на Господа за греховете на човеците. По израза на свт. Григорий Двоеслов: „Те са мъченици без меч и палачи." Това е едно безкръвно мъченичество. В света има още един вид невинни страдания - страданията на децата. Как да гледаме на тези страдания? Скърбите и страданиаята, определени на човека след грехопадението са проява на „милостивата Божия загриженост за него, изява на Божията благост" - по думите на св. Григорий Нисски. И „никой не е освободен от тази всеобща участ на смъртните" - пише св. Григорий Богослов, включително и децата. Страданията на децата са свързани с греховното състояние на техните родители и на всички хора, вследствие единният произход на всички хора от общите им прародители.



Адаптиран превод от: Г.И.ШИМАНСКИЙ, УЧЕНИЕ СВЯТМХ ОТЦОВ....528- 535 ,стр., М., 2006 год.

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.0839