ЗЛАТОУСТОВИ УТЕШЕНИЯ
Вълните са безчет и бурята е силна, но ние се не боим от потапяне, защото стоим върху Камък. Нека морето да бушува — то не може да разруши тоя Камък. Нека вълните да се надигат — да потопят Иисусовия Кораб те нямат сила! Няма нищо по-силно от Църквата. Църквата е по-силна и от небето. Колко тирани е имало, които са искали да победят Църквата! Колко нажежени решетки! Колко пещи, зъби на зверове и наострени мечове! И не са победили. Где са враговете? Замлъкнаха и потънаха в забвение. А где е Църквата? Сияе по-светло от слънцето. Техните дела изчезнаха, а нейните дела са безсмъртни.
Нека нищо от ставащото да не ви смущава. Това да ми бъде дар от вас — вашата неизменна вяра. Нима не знаете, че, ходейки по водите Петър, след като малко се усъмнил, започнал да потъва не поради вихреното движение на водата, а поради слабостта на вярата си? Нима сме дошли тук по човешки съображения? Нима човек ни е довел в Църквата, та да може да ни изведе из нея? Не от гордост казвам това — пази Боже! — и не поради тщеславие, а с желанието да утвърдя ония сред вас, които се колебаят.
Макар и цяла вселена да се поклати, аз се държа за Божието Писание. Чета го. Тези писмена са моя крепост, моя безопасност. Кои? Ето тези: Аз съм с вас през всички дни до свършека на света (Мат. 28:20). Христос е с мен — от кого тогава да се страхувам? Да се надигат против мен вълни, дори морета, дори яростта на властелините земни — всички това за мен е по-нищожно и от паяжина. Аз винаги казвам: Господи, да бъде Твоята воля! Не както иска този или онзи, но както Ти искаш — тъй да бъде! Тази е моята твърдиня, това е моята непоклатима скала, това е моят несъкрушим жезъл. Ако е Богу угодно тъй да бъде — да бъде! За всичко Му благодаря.
Нека никой да не ви смущава, молете се усърдно. Сегашното време е време за сълзи. Всичко се стреми към безславие и всичко подлежи на съда на времето. Всичко сега се оценява в злато. Не говори — погинал съм, какво ми остава да правя? Не ми казвай: съгреших, какво да сторя? Ти имаш Лекар, Който е над всяка болест. Имаш Лекар, Който надмогва силата на болестите. Имаш Лекар, Който изцелява само чрез волята Си, Който може и желае да изцелява. Ако Той те е създал от небитие, толкова по-лесно може да изправи теб — вече съществуващия и повредения. Нима не си чувал как Той, като взел земна пръст, направил човека? Ти не можеш да кажеш как точно си създаден, по същия начин не можеш и да кажеш как се изтребят греховете. Ако огънят, падайки върху тръните, ги изпепелява, то колко по-лесно волята Божия изтребва и от корен изтръгва нашите прегрешения и грешника прави подобен на безгрешен. Не разпитвай как става това, не изучавай как се извършва, но вярвай на чудото! Ще кажеш: аз съм съгрешавал и греховете ми са огромни. Но кой е без грях? Ще кажеш: тежко съм грешил — повече и по-зле от всички люде. Но стига ти да принесеш тая жертва: говори, за да се оправдаеш (Ис. 43:26). Признай, че си съгрешил, и това ще послужи като начало на твоето изправление. Скърби, умили се, проливай сълзи. Нима е друго проливала блудницата от Евангелието? Нищо друго, освен сълзите на разкаянието. Тя приела за свой наставник покаянието и дошла при Извора.
Когато казвам някому: проси от Бога, моли Му се, прибягвай към Него с молитва, той ми отвръща: "просиш веднъж, дваж, трижди, десет, двайсет пъти, и още не съм получил". Не преставай да просиш, братко, докато не получиш. Край на молитвата е получаването на просеното. Спри тогава, когато получиш или, по-добре да кажа, и тогава не преставай да пребъдваш в молитва. Ако не си получил, моли се да получиш. Ако ли си получил, благодари, задето си получил. Мнозина идва в църквата, произнасят хиляди молитвени стихове и излизат, без да знаят какво са говорили: устата им се движат, а слухът им не чува. Щом сам не чуваш молитвата си, как искаш Бог да я чуе? Казваш: прекланях колене. Но умът ти е блуждаел навън; тялото ти е било вътре в храма, а мисълта ти — извън него; устата ти са произнасяли молитва, умът ти пък е изчислявал доходи, (преглеждал) договори, условия, (бил е при) полята, владенията, дружеските събрания. Дяволът е зъл. Той знае, че по време на молитвата придобиваме велики успехи, затова именно тогава и ни напада. Често пъти, когато спокойно лежим в постелята, не мислим за нищо; ала когато отидем да се молим, тозчас се явяват хиляди помисли, за да излезем без полза. Затуй, възлюбени, по време на молитва подражавай на хананейката. Ти нямаш бесновата дъщеря? Но имаш грешна душа. Какво говореше хананейката? Помилуй ме, дъщеря ми зле се мъчи от бяс. И ти кажи така: помилуй ме, душата ми зле се мъчи от бяс. Грехът е страшен бяс. Бесноватият събужда състрадание, а грешникът омраза; първият заслужава прошка, а вторият е лишен от оправдание. Помилуй ме — толкоз кратки думи, но те откриват море от човеколюбие, понеже гдето има милост, там са всички блага.
Дори когато не си в църквата, викай и казвай: помилуй ме; говори, дори без устата си да движиш, но викайки с ума; Бог чува и тези, които мълчат. За това е нужно не място, а преди всичко настроение. Иеремия бил в нечистата яма и привлякъл към себе си Бога. Даниил бил в лъвовия ров и благоразположил Бога към себе си. Тримата момци били в пещта и с песен умилостивили Бога. Разбойникът бил прикован на кръста и кръстът не му попречил, но му отворил рая. Иов седял върху гноището и милостта Божия била върху него. Иона бил в утробата на кита и Бог го слушал. Където и да си: в мястото за миене — моли се, на път или на постелята — моли се. Ти си храм Божий, не търси място, нужно е само душевно разположение. Макар и на съд да си изправен — моли се, когато се гневи съдията — моли се. Съдията е против тебе — ти пък към Бога прибягвай. Началникът те напада — ти призовавай Господа. Мигар Той е човек, та да Го дириш на определено място? Бог винаги е близо.
В какво се състои достойнството на човека? Не в богатството, та да се боиш от бедността; не в телесното здраве, тъй че да се страхуваш от болест; не в хорското мнение, та да обръщаш внимание на лошия слух; не в празния и безцелен живот, че смъртта да е страшна за тебе; и не в свободата, та да избягваш робството — но в точното спазване на истинското учение и в добродетелния живот. (…) Ако си се лишил от богатство, казвай: гол излязох от утробата на майка си, гол ще се и завърна (Иов. 1:21); към това добави и апостолските думи: Понеже нищо не сме донесли на света, явно е, че не можем и нищо да изнесем (1 Тим. 6:7). Ако за тебе се носи лош слух и те обсипват с безчислени злословия, спомни си следващото изречение: Горко вам, кога всички човеци заговорят добро за вас (Лука 6:26), и още: Възрадвайте се и се развеселете, кога изхвърлят името ви, като лошо (Лука. 6:22–23). Прокуден си далеч от пределите на отечеството си? Представи си, че нямаш тук отечество, но ако поискаш да бъдеш мъдър, то заповядано ти е и цялата земя да считаш за чужбина. Повалила те е люта болест? Кажи апостолските думи: макар външният ни човек и да тлее, но вътрешният от ден на ден се подновява (2 Кор. 4:16). Ако някой е претърпял насилствена смърт, представи си Иоана и главата му, отсечена в тъмницата, донесена на блюдо и предадена като награда за играта на блудница. Представи си и наградите за това: всички страдания, които са причинени някому несправедливо, очистват греховете му и му даряват праведност. Тъй велика е ползата от тях за ония, които ги претърпяват мъжествено!
Едно само е страшно, едно [само] е изкушение, и това е грехът. Всичко останало е [детска] приказка, независимо дали ще ми посочиш [тайните и] коварни замисли или омразата, лъжливите разпити или грубиянските речи и обвинения, лишаването от имущество или изгнанието, изострените мечове или морската бездна, или война по цялата вселена. Каквото и да е всичко това, то е и временно, и скоропреходно, и действува по отношение на смъртното тяло, без ни най-малко да вреди на бдящата душа. Затова и блаженият Павел, желаейки да ни покаже нищожеството на радостите и печалите, спохождащи ни в сегашния живот, всичко е обяснил с едно изречение: видимото е временно (2 Кор. 4:18). И тъй, защо трябва да се боиш от временното, изтичащо подобно на речни струи? Такова е настоящето, все едно дали е изпълнено с радост или с печал. Друг пророк пък е сравнил всичкото човешко щастие дори не с трева, а с друг, още по-нищожен предмет, като е нарекъл всичко, взето заедно, цвят у трева и не само част от щастието, като например — само богатството или само разкоша, или обладаването на власт или почести, но въобще всичко, което хората считат за славно, обхващайки го само с думата "слава", е оприличил на тревата, казвайки: Всяка човешка слава е като цвят у трева (Ис. 40:6 по слав. текст). Ала ужасно и тежко е нещастието, ще кажеш. Но погледни, как и него на свой ред пророкът приравнява на друг образ и се отнасяй с презрение и към него. Като уподобява ругателните думи, оскърбленията, укорите, насмешките и злите вражески кроежи на овехтяла дреха и проядена от молците вълна, пророкът казва: Не се бойте от укора на човеците, нито се страхувайте от злословието им, защото молец ще ги сяде като дреха, и червей ще ги изяде като вълна (Ис. 51:7–8). И тъй, нека нищо от ставащото да не те смущава. Престани да викаш на помощ ту едного, ту другиго и да търчиш подир сенки (защото такава е човешката помощ), но не преставай да зовеш на помощ Иисуса, Комуто ти служиш, та Той само да благоизволи — тогава всички бедствия ще престанат за миг. Ако ли си викала, но бедствието не е изчезнало, такъв е Божият обичай:
Виждаме, че бурното море се надига от самото си дъно, едни от моряците плават мъртви връз водите, други са потънали на дъното; дъските на кораба се разпадат, платната му се раздират, мачтите се трошат, веслата са се изплъзнали от ръцете на гребците, кърмчиите вместо [да са изправени] зад руля, седят на палубата, обхванали са с две ръце колене и само ридаят, гръмко викат, плачат и се вайкат за безизходното си положение; те не виждат ни небето, ни морето, а навсякъде единствено тъмнина — тъй дълбока, тъй безпросветна и мрачна, че не им позволява да забележат дори намиращите се наблизо [човеци]; [а до слуха им] донася се шумното клокочене на морската стихия, изпълнена с гадини, що отвсякъде налитат върху плуващите. Ала каквото и подобие да изнамеря за сегашните беди, словото е слабо и немее пред тях. Дори обаче и да виждам всичко това, все пак не се отчайвам в надеждата си за по-добри обстоятелства, понеже помня за Кърмчията над всичко туй, Който не чрез изкусността си побеждава бурята, но само с едно махване на ръка прекратява морското вълнение. И ако той не прави това от самото начало, такъв е Неговият обичай — да не прекратява опасностите отначало, а тогава, когато те се усилят и достигнат краен предел и когато повечето люде изгубят вече всякаква надежда. Тогава именно Той най-сетне извършва чудесното и неочакваното, като проявява собственото Си могъщество и като учи на търпение подложените на опасности. И тъй, не падай духом! (…) Не се смущавай и не се тревожи, но винаги пребъдвай [в молитва], като благодариш на Бога за всичко; славослови Го, призовавай Го, проси, умолявай и макар да настъпят безчетни смутове и вълнения, или пред очите ти да вилнеят бури, нека това изобщо да не те смущава. Та нали не се съобразява с нашите трудни обстоятелства, дори ако всичко потъне в състояние на крайна гибел, понеже за Него е възможно да вдигне падналите, да изведе на пътя заблудилите се, да изправи падналите в съблазън, изпълнените с безбройни грехове да освободи от тях и да ги направи праведни, лишените от живот да съживи и онова, що е изпаднало в разруха и съсипни до основи, да го въздигне в блясък, по-ярък от предишния.
Но много са, ще кажеш, погиващите и съблазняващите се? Много подобно на това вече е ставало, ала после всичко е придобивало съответното изправление, като изключим ония, които упорито остават в неизцелимата си болест и след промяната на обстоятелствата. Защо се смущаваш и тъгуваш, ако един е прокуден, а друг, напротив, е върнат обратно? Разпъваха Христа и искаха освобождението на разбойника Варава, развратеният народ крещеше, че по-добре е да бъде отърван от смърт убиецът на човеци, отколкото Спасителят и Благодетелят. Как мислиш, колцина тогава са били съблазнени? Колцина тогава са погинали? (…) Но истината не останала задълго скрита, и просияла дори по-силно.