сподели
За помненето на смъртта, геената и съда
Колкото повече остарявам, толкова по-силно усещам
нетрайността и суетността на земните неща. О. защо
се смущаваме напразно? Кратък е животът ни -прах, пепел, сън, и скоро умираме. Сега имаш здраве, а утре го губиш. Сега лицето ти е весело, а скоро вече си мрачен. Очите ти проливат сълзи от голяма радост и любов, а скоро - от болка и скръб. Днес - цъфтеж, утре - катастрофа, Днес - радостни вести, а утре се сменят със скръбни.
Напразно се смущаваме; животът - това е сянка и сън. Къде са родителите ни. братята и сестрите, дядовците и бабите? Всички те бяха приети от гроба, всички те бяха унищожени от червеите и тлението. И нас ни чакат смърт и тление!
О. горко, горко... Смърте, горчив е споменът за теб. Христос ни даде власт да станем чеда Божии (виж: Йоан. 1:12 - слав.), като ни снабди с Божествено оръжие за воюване с непримиримия враг. А ние, и пръв - аз. като проявихме нехайство относно оръжието, станахме роби на нашия враг, и като се приближихме до смъртта, треперим, ужасяваме се и се стараем с всякакви средства да удължим живота си, тъй като душата се страхува от излизането си от тялото. Защо се страхува? Защо няма дръзновението на Божиите чеда? Нима отива при чужд цар? Но нали Царят - това е нейният Творец, нейният Спасител, Който проля кръвта Си, за да я изкупи от врага. А защо тя се страхува и няма дръзновение?
Естествено, смъртта е страшна. Душата Ми е прескръбна до смърт (Мат. 26:38) - казал Иисус. Да, точно така е. Но за съжаление, страхът в повечето случаи идва от съвестта. Съвестта не уверява душата, че душата е живяла както трябва. Не е привела в ред сватбената си премяна, не я е изпрала и се срамува да се яви пред царя, размишлявайки какво ще стане с нея: „Ще се спася ли, или не?". И ако душата си тръгва без изповед и без пълно покаяние, тогава горко й. Това е същият онзи злочест ден (Пс. 40:2), за който споменава пророк Давид. Да се молим светият Бог да ни спаси, като ни дари пълно покаяние и дела, достойни за покаяние, дела на милост и любов, дух на покаяние с истинско смирение, та да склоним Съдията към милост по отношение на нас, така че в страшния час на смъртта душата да каже с дръзновение: ..Надявам се на Бога, че ще постъпи милостиво с мое нищожество". Амин. Да бъде.
Годините минават, сменяйки се една друга. Ден след ден всеки от нас все повече се приближава до смъртта. Скъпоценното време изтича пред очите ни, а ние и не забелязваме това, защото, ако детето знаеше цената на златото, не би го заменяло за евтино захарно бонбонче! Нима не се случва така при хората, и най-вече - при мен?
Когато Господ в определения час дойде да съди света, когато небесата се навият като хартиен свитък, а земята, осквернена от живеещите на нея, се обнови: когато слънцето, луната и звездите паднат като есенни листа (виж: Откр. 6:13, 14); когато при звука на всемирната тръба разпръснатите сухи кости се съберат и отново придобият плът и живот (виж: 1 Кор. 15:52: 1 Сол. 4:16; Иез. 37:1-10); когато ангелските войнства в необятните простори на небето застанат в почетен строй, за да поздравят идващия страшен Съдия: когато малки облачета се отделят от безбрежното море възкръснали хора, носейки светиите и спасените да посрещнат Господа въз въздуха (1 Сол. 1:17; -тогава нима останалите долу хора, като видят всичко това, няма да заплачат с най-горчиви сълзи и няма да се удрят с отчаяние, размишлявайки, че са пропилели това скъпоценно време в удоволствия, пиянство, в гонитба на богатство, в безчестни дела, в сребролюбие и във всеки грях, който сега ги е осъдил на толкова плачевно състояние? Нима няма да почнат горещо да молят да им бъде дадено още малко време, за да могат да посетят бедни, болни, всеки нещастен, та в деня на Съда те също да чуят сладкия глас на Господ, Който казва: Дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам (...) защото гладен бях, и Ми дадохте да яж (...) гол бях и Ме облякохте (Мат. 25:34-36).
Но все някога през живота си те все пак са чули: в ада няма покаяние. Затова ще ги обземе изключително силно отчаяние. Ще молят и страстно ще желаят смъртта като освобождение от тези безгранични мъки, но за съжаление няма да я намерят, защото всичко ще се е преобразило в безсмъртие! (Всичко това се отнася за мен...)
С плач се появява човек на белия свят; с плач и скърби живее; със сълзи и страдания си тръгва от света.
О, суета на суетите! (Екл. 1:2) Сънят свършва и човек се събужда в реалността на истинския, същински живот. Никой не забелязва как суетният живот отминава. Летят годините, тичат месеците, изтичат часовете, незабележимо се топят секундите и без никакво предупреждение пристига телеграма: Направи завещание за дома си, защото ще умреш, няма да живееш (4 Царств. 20:1).
Тогава става явна лъжата и човек разбира колко голямо е било влиянието, което светът е оказвал върху него. Човекът се разкайва, обзема го тревога, търси отминалото време, готов е да даде всичките си богатства, за да купи поне един ден за покаяние и причастяване със Светите Тайни, но уви, сега няма никаква снизходителност към него. Снизходителност му е била оказвана по-рано в продължение на много години, а той е пропилял времето си по пазари, заведения, кина и във всякаква срамна похот.
Кой мъдър търговец, щом забележи измамата на преходния живот, не ще се изхитри да прати стоката си на небето, преди да свърши празникът на живота, та да я намери с лихви в банките на небесния Божи град! Блажен е този мъдрец, защото вечно ще води безгрижен и щастлив живот, докато глупавите, пияниците, користолюбците, сребролюбците, блудниците, убийците и цялото множество подобни на мен грешници, и от тях -пръв аз, ще бъдат хвърлени в пещта на неугасимия огън!
Сега, докато грее слънцето и денят дава сладката си светлина, да вървим бързо по пътя на поправянето, докато не ни настигне нощта на бъдещето, когато вече няма да можем да продължаваме хода си. Ето сега благоприятно време, ето сега ден на спасение (2 Кор. 6:2) - гласят безсмъртните думи на апостол Павел.
О, колко силен трябва да бъде споменът за смъртта в душата на християнина! Ако той вярва в истинското битие, е невъзможно да избегне мислите за смъртта.
След сърдечен пристъп и Старецът плачеше и казваше едно изречение от последованието на погребението: „Уви, каква мъка изпитва душата, разделяна от тялото". Наистина е така! Как прекрасно казва Псалмопевецът за мира на душата, която е готова за излизане (от тялото): Приготвих се и не се смутих (Пс. 118:60 - слав.).
Всяка душа от минута на минута очаква призоваването от небесата, за да скъса всяка връзка със земното, да завърши търговията и да представи точен отчет за духовната покупко-продажба, за да получи вечна участ или на небесата, или в бездната.
О, какво да кажа, когато размишлявам за това видение! О,всещедри Боже, бъди милостив към жалката ми душа: неготовност, безразличие и нищо повече. Умът ми замира пред това спасително поучение.
Вечността! О, що за велико тайнство! Ах, светът, плътта и дяволът ни лъжат и ни хвърлят в забрава. И внезапно се чува възглас: Ето, Младоженецът иде! (Мат. 25:6) Каква подготовка може да има при последните вдишвания, когато обременената съвест в състояние на безчувственост вече не може да вика? Тогава се чува гласът на истината: „Когато слънцето залезе, ти си спомни за Бога. А къде беше, когато денят сияеше?"
„Бодърствайте, бъдете готови!" (виж: Лук. 21:36) - зове Иисус. Блажени, които имат слух, чуват и се готвят, защото те ще бъдат удостоени с вечно щастие. Блажени онези слуги, които Господ, като дойде, намери будни (виж: Лук. 12:37). Те ще ликуват вечно.
Да търпим скърбите на живота, та да бъдем удостоени с вечна радост. „Защото напразно се смущава всеки роден на земята; когато придобием света, тогава ще се вселим в гроба". Докато е светлина, да вървим към своята велика цел. защото идва час, в който ще настъпи тъмнина, и няма да можем да се потрудим повече за душата си.
Издигни ума си към Страшното .Христово Съдилище. Какъв отговор ще дадем в деня на Съда, когато ще бъдат съдени делата ни! Какъв страшен час, в който душата, изпълнена със страх, очаква да чуе решението за това, къде ще отиде за вечно местожителство! Страшна е тази дума - вечност! За да разбереш поне малко какво означава вечността, ще ти посоча един пример. Представи си, че цялата земя е една огромна скала от гранит, твърд камък, и на всеки хиляда години долита една птичка да наточи човчицата си на камъка. И когато тази скала бъде изстъргана, тогава ще получим известна слаба представа за това, що е вечност. Но дори това не е вечност, не е безсмъртие, не е живот без край! И ето, нашият живот на земята, подобен на играта на рулетка, разиграва нашата вечност: или рай, или ад! Колко внимателни трябва да бъдем!
Толкова години си търпял и те са минали като сън. Но дори да живеем и хиляди години, и те ще минат като сън. О, що за суета е всичко това, което принадлежи на тукашния суетен свят! На смяна на всеки живот идва смъртта. Преминаването на хората от този в другия - безсмъртния и вечен свят - се нарича смърт.
Няма нищо голямо в това, да изгубим тукашния живот. Така или иначе, всички ние все някога ще умрем. Целият въпрос е в това, да не изгубим вечния живот, живота без край. Безкраен живот в ада - о, каква страхотия! Боже мой, спаси всички нас.
Щом Бог озари земята със зора, да мислим, че това е нашият последен ден и че със залеза на слънцето ще отидем на Божието Съдилище! Как трябва да прекараме последния си ден? В безмълвие, в молитва, в послушание, със сълзи и покаяние, умолявайки Бога да бъде милостив!
Също и нощем да си представяме, че това е нашата последна нощ. Леглото ни - това е нашият гроб! „Ах, как ще мина през митарствата? - нека да си мисли всеки човек. - Дали ще ги премина? М кой знае в какво ще се препъна! Как ще погледна страшния лик на праведния Съдия? Как ще чуя страшния Му изобличаваш, глас? В какъв страх ще се мъча, докато не чуя вечното решение за моята участ! Ами ако попадна в геената?! И справедливо. Горко на окаяната ми душа. Как ще търпя мъката заедно с демоните в мрака, в зловонието? Нито светлина, нито каквото и да е утешение, само бесове наоколо!".
И така, за това и за много други неща трябва да мислим всеки ден и всяка нощ, сякаш това са последният ден и последната нощ! Защото не знаем кога ще дойде призовката от Божия център, от столицата - от Горния Йерусалим.
Внимавай, чедо мое, времето да не минава напразно, без усъвършенстване на душата ти, тъй като смъртта идва като крадец. Горко ни, ако ни завари в състояние на нехайство и бездействие. Тогава планините и хълмовете ще заридаят за нас, тогава ще се окаже, че нямаме добри дела, и тогава адът ще стане наш вечен пастир.
Защо, чедо мое, да претърпяваме такава плачевна катастрофа? Та нали с Божията помощ можем да я избегнем и да се скрием в спасителното пристанище на Божието Царство! Знам, че трябва да воюваме със страшни врагове и трудът е голям. Но край Бога, тоест пред Божията сила, всичко отстъпва, когато й съдействат и волята, и самият живот на човека.
Като седиш в килията си, занимавай ума си с помнене на смъртта. Не му позволявай да скита тук и там, а го събирай и размишлявай. Виж мъртвостта на тялото, виж как тялото почва да изстива, да се изменя и душата излиза от него. Помисли за излизането на душата от тялото. Каква мъка ще претърпи душата! Как ще плаче тя тогава, как ще стене, как ще се разкайва! Ето, напразно умолява Ангелите, обръщайки към тях очи, напразно протяга ръце към хората: няма помощник. Издигайки се нагоре и срещайки пълчища лукави демони, душата трепери, когато те откриват извършени от нея и напълно забравени съгрешения, и се страхува какво ще стане по-нататък.
От едно митарство се издига до друго и на всяко митарство дава отговор, докато не премине всичките. И когато премине всичките и на нито едно от митарствата не се окаже виновна, тогава, съгласно отците, се издига, за да се поклони на Христа! Но ако бъде виновна за някоя страст, тогава бива хвърлена в ада!
Имало една душа, която преминала всички митарства, освен едно, последното - митарството на немилосърдието. „Горко, горко!" - така казал светият, на когото се случило да види тази душа! Тя преминала всичко, но на последното била задържана и демоните шумно я хвърлили в ада!
Божии Ангели издигали друга спасявана душа. А други Ангели се спускали от небето, където преди това отвели друга душа, и поздравили идващата. И тя почувствала неизказано благоухание от поздрава на Ангелите, които идвали от Божия престол. А Ангелите възкликвали: „Слава във висините Богу, Който помогна на тази душа да се спаси!".
Това съзерцание на смъртта, непрестанният спомен за нея, както и други благочестиви размишления не бива да ни напускат. Те доставят на душата трезвение, а ума правят невеществен, очистват го, за да бъде по-възприемчив към съзерцание. Този вид съзерцание е преграда за лошите помисли.
Тогава те нямат място в нас, защото целият ум е зает със съзерцание.
А когато липсва Божие съзерцание, тогава в нас действително господстват страстни съзерцания.
Когато душата премине напълно въздушните митарства, тогава ще трябва да помисли за това, което й предстои - поклонение на Бога. „Как ще отида? Как ще Го видя? И какво ще ми каже Той? Може би ще отвори нова книга? Може би при демоните не всичко е записано или те, като несъвършени, не знаят всичко, което е у мен, и сега ще ми се наложи да дам отговор пред Христа! И какво е решението на Христос за моето спасение? Какво ми е приготвено - вечен живот или вечно осъждане?".
О, колко ужасно и страшно би ни станало, ако в този момент, когато сме тук, бихме застанали пред Христа, ако бихме могли чрез съзерцание да се доближим и доколкото е възможно, да постигнем какъв ще бъде за нас този час! Горко, горко -казват отците - какво ще последва след това? Какво ни очаква? А ние бягаме от сражението, пребиваваме в безразличие, дремем, изпадаме в летаргичен сън!
Светът е далеч от истината: хората работят, спят. пътуват по моретата, без да знаят какво ще стане след гроба! Дълбок мрак покрива истината, както дълбок мрак скрива светлината на слънцето.
Ако човек, намирайки се в духовно съзерцание, внезапно си представи, че се намира на театър, където се развличат и танцуват, тогава ще разбере голямата глупост и безумие на хората и радостта на демоните.
Съществуват два различни начина на мислене: миряните мислят за това, което е до гроба! Миряните мислят за настоящето: каквото виждат, в това и вярват. Но Христовото Евангелие, Откровение озари с ярка светлина душите, желаещи да се спасят, откри им новия хоризонт на познанието на истинския Бог.
Страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с оная слава, която, ще се яви в нас (Рим. 8:18). Безгранична, непостижима слава ще има в онези, които ще вървят в Христовата светлина!
Затова сме безответни пред Бога за Неговите благодеяния, за това, че ни повика към званието светии (ср.: 2 Тим. 1:9) и ни показа пътя на истината и спасението! Велика е Божията милост! Да не я пренебрегваме. Да я усвояваме, ден и нощ да мислим за душата си и за това, как да се подвизаваме. Божието поучение и добротворството скоро довеждат хората до Бога.
Непременно да помним смъртта. Светите отци казват, че нехайството не ги е достигало в килията им, защото ден и нощ са пребивавали в помнене на смъртта. Нехайството не намирало място в тях.
Отците мислели: „Ако днес или утре е последният ден, какво трябва да направя?". Така помненето на смъртта държало ума в страх Божий, а страхът Божий озарявал съвестта със светлина, посочвайки как трябва да се само принуждават.
Разбира се, в началото тези помисли не пораждат в душата чувства; душата, както казахме, е мъртва, неподвижна. Но тя постепенно се раздвижва, съживява се и с течение на времето започва да се труди както трябва.
Грижи се за душата си, чедо мое, чети отците, казвай си молитвичката, която ще укрепва организма на душата ти.
Размишлявай за смъртта, за това, че тя неизбежно и със сигурност ще ни постигне. О, смъртта! Много горчива е за душата чашата на смъртта, разделяща я чрез силата си с тялото. Какво съжаление за това, което сме извършили поради невнимание или снизходителност към себе си! Съвестта ще ни мъчи като самата геена.
А защо сега ни побеждава греховното наслаждение, за което ще заплатим с такова неизцелимо страдание!
Човекът е избрано и единствено по рода си Божие творение, двойствено естество - ражда,се на тази планета, на Земята, и след известно време умира телесно, бидейки напълно безсилно да се задържи в живота. Лъжливи представи го надуват като балон, който само от една болест се пука и изчезва.
Той няма власт над себе си; сам не разбирайки това, бива управляван от друга воля и друга власт, влачен против желанието си, нямайки никакви сили да се противопостави.
Но какво си ти, човече, какво се хвалиш и се гордееш, мислейки за себе си, че си кой знае какво? Ето, невидим микроб те напада и ти веднага се разболяваш, чувстваш отпадналост и слизаш в гроба. Тленни мечтателю, ти виждаш, че смъртта идва, че ще заминеш за неизвестна страна, и се покоряваш без никакво възражение. Имащ ли сила да се откажеш, да се противопоставиш, да избегнеш това, което се случва в този страшен час? Не! Ти си съвсем безсилен. А защо тогава се хвалиш, глинено човече, слабо, жалко и негодно за нищо! Какво притежаваш, което да не ти го е дал Бог? Нима Той не си го прибира от теб, когато пожелае? Да. Само наведи шия, смири се и така ще се спасиш.
Праведният Лот, намирайки се сред развратни и порочни хора, се измъчвал ден и нощ. Той страдал, като виждал срамните им дела, но сам не осъждал никого, затова и бил удостоен с Божествено явяване и бил избавен от гибелта на нечестивите по време на Божественото подпалване на беззаконните градове.
Тук няма ли повече от Содом и Гомор? Нима не се очак-
ват Божий гняв и огън?Затова примерът на Лот заслужава
внимание, та да не погинем и ние. И не временно, както в древността, а за вечни векове!
Да бодърстваме, защото не знаем в кой час ще дойде крадецът - смъртта. Да бъдем трезви, за да съхраним богатството на православната вяра и благодатта, с която бяхме удостоени, като се кръстихме в светия купел.
Какво събитие, което да е по-сигурно от смъртта, очакваме? Това е най-неизбежното, което всеки човек ще срещне. Непрекъснато трябва да преживяваме в себе си смъртта, та с помощта на това спасително помнене да избегнем смъртта на душата, която не е нищо друго, освен пълно отлъчване от Бога.
Подвизавайте се - ":казва Господ в евангелското Си слово, - защото не знаете кога Младоженецът на душата ще ви посети, и горко на онзи, когото Той завари в нехайство и небрежност за своето спасение (виж: Марк. 13:33-36; Мат. 24:12; 25:13).
Молете се и за мен - говорещия и неизпълняващия. И горко на мен, окаяния, как ще видя Божия лик!
Погледни, чедо мое, към смъртта, покосяваща всички. Всичко човешко гасне и се топи, подобно на свещ. Само Божиите дела, тоест делата, извършени заради Божията любов, никога не гаснат, а ще светят на човека по неговия път, за да се издигне той и да стигне до Божия престол.
Върши, макар и с голям труд, дела на спасение. Всичко ще бъде зачетено за борба, подвиг и противопоставяне па дявола, и без забавяне ще ги бъде дадено възнаграждение.
Самопринуждавай се, помни излизането си от тялото. смъртта, митарствата и Страшния Божи Съд.
Помисли, чедо мое, за геената и за пребиваващите в нея. Причисли се към тях и тогава всички скърби ще ти се сторят нищо и сладко утешение ще обземе цялото същество на душата ти.
Размишлявай, чедо мое, за неизвестността на смъртта; какви демони ще срещне, през какви страшни митарства ще мине смирената ни душа! Какво Страшно Съдилище я чака? Тя ще се разтрепери от страх и вълнение! Размишлявай за мъчителната геена, в която ще бъдат и демоните; горко, тя е вечна, без край.
За съжаление, чедо мое, злият дявол отнема от нас всички спасителни спомени, за да не получим полза, и донася всички лоши, за да оскверни душата ни. Но като знаем за неговите мрежи, да се самопринуждаваме както към пресвета молитва, така и към духовни, поучения в полезни съзерцания, така че душата ни непрекъснато да получава полза и да се очиства.
И споменът за геената да не напуска ума ти, защото в това се съдържа голям плод: кой си спомня за вечния огън и остава непричастен на сълзите? Плачи, чедото ми, та и сърцето, и плътта ти да се очистят от всяка страст, и тогава ще видиш дни на непорочност и ще се удивиш на богатството на чистотата.
Какъв страшен въпрос: какво ще стане с душата на всеки човек?! О, в каква заблуда ни вкарват забравата и нехайството, и мене пръв! И е страшно да помислим, ще постигнем ли целта си, или не? Ужас обзема цялото същество на човека, щом хубаво поразмисли за това, какво ще стане през последните дни! Каква мъка претърпява душата, когато се разделя с тялото или когато книгите се отворят и ще бъде извадено наяве скритото на човеците! Какъв съд ще бъде проведен над мен, заченатия в грехове? Милостив, милостив бъди към мен, пресладки Иисусе, на Твоята милост възлагам очакването на душата си.
Безгранична е ценността на този живот; тъй като чрез него ние или ще придобием Бога, или ще се лишим от Него. Ако, като мъдри търговци, използваме сегашното време за дела на душата, то по време на въздаянието за това, по време на Съда, без съмнение, ще намерим благодат и милост.
Горко на онзи (на първо място - на мен), който пропилее скъпоценното време, биейки въздуха (виж: 1 Кор. 9:26): ще настъпи време на вечна скръб без надежда и милост! В живот, лишен от надежда, той ще жъне това, което е посял през сегашното време.
Измамникът дявол незабелязано за самите нас ни ограбва с помощта на разнообразни уловки и скъпоценното време минава в нехайство и бездействие.
Нека твоите молитви да подкрепят остарелия дом на жалката ми душа. Вътре в мен няма нищо добро, затова плача, като си спомням за излизането от този свят и за издигането нагоре; нямам за из път нито припаси, нито провизии, и горко ми, защото сега не мога да си набавя такива, а, за мое вечно разкаяние, нехая за това!
Нима това не е истина! О, колко скъпоценно е сегашното време, колко ценна е всяка секунда! Но тази здрава истина бива забравяна от нас и времето си минава, и не сме в състояние да го върнем.
О, тогава се изправя онзи вътрешен съдия, съвестта на всеки човек, и с дръзновен и силен глас го осъжда или го оправдава. Ако нашата съвест не ни осъжда, ние имаме дрьзновение пред Бога (1 Йоан. 3:21). Докато сме на пътя на живота, как трябва да се стараем да се помирим с противника - съвестта, преди тя да ни заведе при Съдията, и тогава не ще избегнем това, да се отчетем и за последния кодрант - празната дума! (виж: Мат. 5:25, 26).
О, какво ще стане накрая? Какъв труд и страх? Блажени тези, чиито душевни очи са отворени и които си набавят запаси за голямото пътуване. И горко ми. че двете големи злини на човечеството - забравата и незнанието - ми откраднаха тези запаси!
О, как трябва да бодърстваме във всичко, защото противникът ни обикаля наоколо като рикащ лъв, желаейки да погълне вселената! (виж: 1 Петр. 5:8) Боже, Боже мой! Събуди се, защо дремеш и спиш, душо моя? Всеки миг очакваме тръбата да затръби и да застанем пред Съда! Горко ми! Какъв страшен момент е това, защото от него зависят вечността и вечният живот - или в Бога, или в геената!
Да въздъхнем малко и Бог ще стане милостив. Познай, че у нас не е останало нищо здраво по Бога; всичко е само немощи. страсти и оправдания. Как ще посрещнем Бога? И какво ще ни каже Той? Как строго ще ни потърси сметка за това, че не желаем да изпълняваме нещо, защото то не задоволява нашите похоти?
Винаги си спомняй за смъртта; нека това размишление
стане правило на живота ти. Каква мъка изпитва душата, разделяща се с тялото! Как въздиша тя тогава, как плаче, но няма друга помощ, освен добрите дела! Затова се подвизавай в доброто, в полезното сега, докато още дишаш, тъй като идва час, когато членовете на тялото ще престанат да извършват делото на спасението!
Плачи горчиво, ако желаеш да намериш утешение в скръбния час на смъртта. Помни Страшния Съд. О, страшен е онзи час, когато бедната душа ще чуе присъдата за вечната си участ!
Великият Антоний плачел, приближавайки се до смъртта, а опечалените му ученици казали:
- И ти ли, отче, се боиш от смъртта?
- Ах, чеда, откакто съм станал монах, споменът за смърт
та не ме е напускал!
И светии са се баели от този час, а камо ли ние! А какво да кажа за мен, жалкия! Горчиво въздишам, като си спомням за това. Така постъпвай и ти и ще придобиеш голяма полза.
Божията Истина, подобно на гръмогласна тръба, тръби и възглася: Суета на суетите -всичко е суета (Екл. 1:2). Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си? (Марк. 8:36, 37) Помни за твоя край, и вовеки не ще съгрешиш (Сир. 7:39). „Не остава богатството, нито славата отива с човека. Защото, когато дойде смъртта, всичко това се разрушава"1.
Ето истината, която мощно и гръмогласно разрушава лъжата! Във всеки дяволски капан и помисъл е замаскирана лъжа, която заблуждава човека. Затова да се молим, Бог да ни просвети със светлината на истината, та тъмнината да си отиде и светлият ден на триумфа на преславната истина да засияе във всичките ни помисли, думи и дела, така че ние, като добри разпоредници на благодатта (1 Петр. 4:10), да се удостоим с похвала пред светите Ангели. Кога? - Когато гордостта няма да ни заплашва, тъй като врагът има власт чак до последния ни дъх, а след това е време за въздаяние, венци, пребиваване с Бога, прекратяване на страха и сълзите: И Бог ще отрие всяка сълза от очите им (Откр. 7:17).
О, слава! Тогава никой не ще може да отнеме радостта от сърцата на спасените. О. Иисусе наш, слава на Твоята власт, слава на неизказаното Ти домостроителство, Владико! Амин, амин, амин, пресладки Владико! Целувам пречистите Ти нозе, които се потрудиха и побързаха да ме намерят - изгубилата се овца. Изцели. Владико, моите рани.
Пожелавам ти, благодатта на Духа Утешител да донесе тишина на душата ти.
Вече, чедо мое, единствено и само с Божията благодат намерих тишина във всичко; чувствам се много леко. След залез слънце оставам сам в килийката си. Старая се да събера ума си и да го доведа вътре в себе си и вътре в Христа. Старая се да оплача множеството си грехове. Размишлявам за това, какво ме чака мене, тежко обременения, на неподкупното Съдилище, където ще бъдат затворени устата ми, нямащи какво да отговорят, защото знам, че през целия си живот не съм извършил и няма да извърша нищо добро.
Какво ще стане с мен, възлюбено мое в Христа чедо! Как ще изтърпя чакащите ме мъки! Горко ми, жертва на вечния огън! Треперя, като си помисля за вечното осъждане и лишаването от Божествена светлина! Как аз, нещастният, ще живея без Христа и светлина!
Чедо мое, имай дръзновение към Бога, не бъди малодушен. Това дело е по Бога и Той Сам ще го извърши, а ние ще замълчим. Моли се Господ да ни просвети как да поставим начало.
Помни тленността на нашето естество, неизвестността на раздялата! Колко е суетен животът, колко е кратък и непредсказуем! И идва да го смени съвсем друг, безкраен живот!
Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си? (Марк. 8:36, 37) Кой ще го защити на Съда? Родителите, братята, сестрите? Напразна надежда! Само Бог и животът по Бога.
За горното мисли, възлюби небесното и нищо земно да не те занимава (виж: Кол. 3:2).
Бъди мъжествен, чедо мое, тази бран е заради Божията слава и поражението на дявола.
Всеки ден размишлявай за смъртта, сякаш това е последният ти ден, и веднага щом се съмне, казвай: „Ето, душо моя, днес е последният ти ден. Да се подвизаваме да прекараме поне него в подвиг и покаяние. И вярвам, че ще намерим милост, когато през нощта коленичим пред Страшното Съдилище, пред страшния наш Съдия и Бог.
Дерзай, душо моя, мълчи, моли се, размишлявай, обичай,
плачи с болка за многото си грехове, тъй като краят дойде и Поне по време на залеза да умистиловим огорчения от нас Бог.През цялото останало ни време да се подвизаваме, защото само това и ще ни остане. А всичко останало - светското -ще бъде разпиляно от вятъра.
Помненето на смъртта е най-добрият път за постигане на истината за нещата. „Защо събираш, защо се гордееш, защо се хвалиш, о, младост, о ,здраве, о, ученост! Щом дойда - казва смъртта, - ще ви дам истинската цена! Когато бъдете поставени в тъмния гроб, тогава ще познаете ползата от земните блага!"
Заминаваме, чеда мои, в друг свят, неподвластен на сетивата, не ще останем в този, пълен с горчивина, притеснения, грях и мъчения. Там, в истинския живот, Господ Бог ще отрие всяка сълза от очите на спасените (виж: Откр. 7:17; 21:4), и няма да има нито болка, нито печал, нито въздишка, а несвършващ ден, живот без край и смърт!1 С цялата си душа, с целия си жар да възжелаем онзи живот, чеда мои, та с Божията помощ да го придобием и да се избавим от страшно мъчение.
Всичко в този суетен свят ще отмине. Светът и земният живот са тържище, на което всеки човек купува със златото на живота си вечен живот.
Колко мъдър ще бъде онзи, който употреби разумно златото на живота, като купува само това, което ще му донесе полза в часа на смъртта и на Божия Съд!
Да купуваме скъпоценни неща, които се харесват на великия Цар: изповед, смирение, пълна чистота от плътски грехове, любов по Бога; осъждането, празнословието, лъжата и други подобни да бъдат далеч от нас! Ако направим така, ще станем богаташи в блаженото Божие място.
2Г
Суета на суетите - всичко на този свят е суета (Екл. 1:2), чедо мое. Така възкликнал премъдрият Соломон, след като преизобилно опитал всички чувствени наслаждения. Сърцето му изпитало всички удоволствия, но краят им е тление и гибел. Трудещият се по Бога, обратно, и от необходимото за живот не се лишава, и, от друга страна, чувства истинска радост и Божий мир.
Богатството не е вечно, славата не остава; красотата увяхва, младостта отминава и настъпва старостта; здравето се влошава, след това следва болест, и гробът разрушава всичко и го превръща в нищо.
Когато помислим за последното си жилище, тогава ще видим със собствените си очи цялата човешка суета, както и авва Сисой, когато видял гроба на Александър Велики, възкликнал:
- Уви, уви, смърт! Теб, Александре, теб целият свят не те побираше, а как те побраха две педи пръст?
Там, в гроба, се прекратяват мечтанията за суетни наслаждения; там бива стъпквано всичко, което мнозина от хората са обичали и заради което са принасяли жертви, там. в гроба, тържествуват над лъжовността на света онези дути, които са разбрали неговата измама.
Чедо мое, бъди внимателен с театъра, който се нарича свят, защото на неговата сцена дрипльовци и еснафи се обличат с дрехи на царе и владици Някои наистина изглеждат такива и измамват въображението на зрителите. А щом представлението свърши, маските се свалят и тогава всички стават това, което са в действителност.
|