| сподели
Изтеглете книгата "Утешение в болести и скърби"
УТЕШЕНИЕ в скърби
Претърпете обидите, укорите, човешките несправедливости, носете един другиму теготите, като желаете чрез тях да възпълните недостига от духовни дела, но главното е, че трябва да съзнаваме себе си като достойни за всякакви оскърбления и скърби („получаваме заслуженото според делата си" - Лук. 23:41).
Известно ви е, че в последните времена ще се спасяват чрез скърбите. Нима ние сме изключени от този закон? Не напразно светите отци са съветвали по-често (ежедневно и по много пъти) да си спомняме за смъртта, за съда, за неизбежността на това, че ще дадем отчет на Господа за всяка дума, дело, помисъл, за нашето лукавство, за привързаността към света, за тщеславието, за всичко тайно, известно само на Господа и на нашата съвест.
(Игум. Никон)
Няма друг път към Царството Божие, освен тесният, кръстният път, затова и вие трябва не да унивате при болест или слабост, а по-скоро да се радвате духом, като се утешавате с мисълта, че Господ сега ви е станал по-близък, а в бъдеще и съвършено ще ви направи Свои деца, ако докрай Му останете верни и без ропот понесете всичко скръбно, което Той намери за нужно да ви изпрати. Трябва по-често да призоваваме Божието име, да заставаме пред Божието лице и да молим за търпение, когато стане твърде тежко. Като от отровна змия трябва да се пазим от ропота. Със своя ропот и противене неразумният разбойник не само увеличи мъките си, но и погина навеки, а със съзнанието, че получава заслуженото според своите дела, благоразумният разбойник облекчи страданията си и наследи Царството Божие. Ако Господ има силата да ни запази и избави от всяка скръб, тогава защо праведникът трябва да търпи толкова много скърби? Такъв въпрос се заражда в душата, която не е утвърдена във вярата. Отговор ни дава Божественото Откровение. Словото Божие ни казва, че нашата скръб в ръцете на Божия Промисъл е лекарство за изцеляването и изправянето на плътоугодливата душа. Бог, Който желае всички да се спасят, допуска много изпитания и за праведните, защото в тези страдания душата се очиства от греха и се приготвя за вечния живот, защото, който е пострадал по плът, престанал е да греши (1 Петр. 4:1).
Свети апостол Павел пише: Господ наказва, когото обича; бичува всеки син, когото приема. Ако търпите наказание, Бог постъпва с вас като със синове. Защото кой е тоя син, когото баща му не наказва? (Евр. 12:6, 7). И нашият Господ Иисус Христос ясно учи, че нашият живот не може да мине без изпитания: В света скърби ще имате (Йоан. 16:33) -казва Той. Тези изпитания съставят кръста, който всеки християнин трябва да поеме върху себе си в своя живот: ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва (Мат. 16:24).
В беседата си „За това, че Бог не е виновник за злото" свети Василий Велики казва: „Бог според особеното Си домостроителство ни предава на скърбите, като според мярата на вярата на всекиго изпраща и съответната мяра изпитания, т.е. телесна болест, телесни рани, недостиг в необходимото (за живеене), безчестене, загуба на имущество, загуба на близки. А всяко от тези бедствия Мъдрият и Благ Владика ни изпраща пак за наша полза. Богатството отнема от ония, които го използват по недобър начин, и с това унищожава оръдието на тяхната неправда. Болест изпраща на ония, за които е по-полезно да са със свързани членове, отколкото безпрепятствено да се втурват към греха. Смърт изпраща на ония, които са достигнали предела на живота, отначало положен в праведния съд на Бога, Който отдалече предвижда кое е полезното за всекиго от нас." Свети апостол Петър призовава: но, доколкото участвувате в страданията на Христа, радвайте се, та, и кога се яви Неговата слава, да се възрадвате и развеселите...(Никой)...да се не срамува, а да прославя Бога за такава участ (1 Петр. 4:13, 16). У свети апостол Павел четем: Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, тъй изобилва и нашата утеха чрез Христа (2 Кор. 1:5).
Врагът на човешкия род - дяволът - много често изкушава християнина (при Божие допущение) с печал, скука, униние и малодушие, които често биват причина за страданията на човека.
Болестите ни снохождат поради греха; те погасяват страстите - и човек идва на себе си. И на този, който понася болестите с търпение и благодарност, те ще се вменят като подвиг и дори повече от това... Заедно с това трябва да вярваме и да се надяваме, че ако на Господ Бог бъде угодно човек да изпита върху себе върху себе си болестите, то пак Той ще му подаде и сила да търпи.
(Преп. Серафим Саровски)
С всички усилия трябва да се стараем да постигнем това - да станем подобни на мъртвия и слепия при всички скърби, клевети, гонения и оскърбления. Така се спасиха всички праведници и наследиха вечното блаженство.
(Преп. Серафим Саровски)
Нужно е с всички средства да се стараем да запазим душевния мир и да не се смущаваме от оскърбленията, а да ги понасяме равнодушно - така, сякаш те не се отнасят до нас. Това упражнение може да въдвори тишината в сърцето ни и да го направи обител на Светия Дух.
(Преп. Серафим Саровски)
Ако ти знаеше каква радост очаква душата на праведния на небесата, тогава щеше да се решиш да понасяш скърбите, гоненията и клеветата във временния живот с благодарност. Ако и самата тази наша килия беше пълна с червеи, и ако те през целия ни временен живот гризяха плътта ни, то и тогава би следвало с пълно желание да се съгласим на това, само и само да не се лишим от онази небесна радост, която Бог е приготвил за ония, които Го обичат.
(Преп. Серафим Саровски)
В минутите на житейски изпитания лукавите помисли често предлагат на християнина да изостави трънливия път на кръстоносенето и да избере по-лекия път, като промени житейските обстоятелства. „Грехът, владеещ цялото мое същество - пише свети Игнатий Брянчанинов - не престава да ми натяква: „Слез от Кръста!" Горко ми! Слизам от него, като мисля да намеря правдата вън от кръста, и падам в страшно душевно бедствие: вълните на смущението ме поглъщат. Аз, слязъл от кръста, се озовавам без Христа. Кой ще ми помогне в бедствието? Моля се на Христа да ме възкачи отново на кръста...Както сам постъпвам, така съветвам да постъпват и моите братя."
Велика мъдрост и велик извор на утешение е да благодарим на Бога за всички земни скърби -като за изпратени ни от Божия Промисъл заради спасението на душите ни.
Ако човек претърпява сполитащите го изпитания с благодарност към Бога, те ще му спомагат при достигането на вечното спасение.
Нашето спасение е на Кръста, а именно - в кръстните страдания. Посредством неволните скърби и страдания ние се приковаваме към Христовия кръст и от него приемаме кръстната сила, очистваща ни, освещаваща ни и привличаща Божието благоволение.
(Св. Теофан Затворник)
С Господ, Кръстоносещият, не може да бъде следван без кръста; и всички, които вървят след Него, непременно Го следват заедно с кръста. А какво е кръстът? Това е всеки вид неудобство, тежест и скръб, срещани по пътя на добросъвестното изпълнение на Господните заповеди в живота на християнина. Този кръст е така сраснат с християнина, че където е християнинът, там е и кръстът, а където няма кръст - там няма и християнин. Какво теготи и безпокои неговия дух и сърце в продължение на целия му живот върху истинския път към Господа? Най-напред, немощите на човешката природа: ограничеността на ума, вялостта на чувствата, пълчищата от страсти; на второ място: житейските несгоди, болестите, нещастията, притесненията; и трето: всичко, което нашият дълг ни вменява да понасяме заради служението ни на обществото, на ближните и сродниците ни...
Спасително носим кръста си тогава, когато, докато се борим със страстите и похотите посредством външните и вътрешните подвизи, благодушно понасяме житейските несгоди, търпеливо и добросъвестно изпълняваме възложените върху нас задължения - всеки в своята област. При тези условия носенето на житейския кръст ще ни доведе до вечния покой.
(Св. Теофан Затворник)
Житейските изпитания напомнят на човека за непостоянството на земното благополучие и вре-менността на земния живот, който трябва да послужи като подготовка за вечния блажен живот в небесното Отечество.
(Св. Теофан Затворник)
Нещо греховно, направеното от нас, не сега, но преди, и изискващо съответното въздаяние - то именно идва във вид на изпитание. Милостта Божия е устроила така, за да подхвърли човека на очистителното страдание тук, във времето, и да го избави от наказанието във вечността.
С радост приемайте всяка неприятност - като лекарство, поднасяно от Самия Господ; на обкръжаващите ви гледайте като на Божие оръдие, действащо за ваше добро, и зад тях винаги съзирайте Божията ръка, оказваща ви благодеяния. И за всичко казвайте: „Слава на Тебе, Господи!" Но се старайте това да бъде не само върху езика и в мисълта ви, а и в чувството.
Неприятностите... трябва да понасяме благодушно и с благодарност към Господа, а не да ги отбягваме. Когато воинът срещне врага, нима трябва да избяга? Трябва да воюва... Несправедливости, клевети... Откъдето и да идват те, казвам Ви: не само проявявайте мъжество и се укрепявайте, но и се радвайте. Това означава, че делото на вашето спасение върви добре. Господ ни води към очищението, а врагът (на спасението) среща във вас силен противник. Но вие стойте твърдо в своето.
(Св. Теофан Затворник)
Бог не допуска да ни сполети изкушение, превишаващо силите ни. Майсторът почуква кристалния и стъклен съд леко, за да не го разбие, а на сребърния и меден съд нанася силни удари; така за немощните се допуска леко, а за силните - по-тежко изкушение.
(Св. Тихон Задонски)
Моли Бога не толкова да те избави от сегашните беди, но повече за това, да ти даде сили да ги понесеш.
(Св. Инокентий Московски)
Наказанието от Бога в този живот е знак, че в бъдещия живот ще получим от Него опрощение на нашите грехове.
Чрез страданията се очиства духът и на сърцето, се дарява залогът на оправданието и спасението ни от Бога.
Този живот е временен, а бъдещият е безкраен. Да потърпим известно време, за да се радваме вечно. Душата бива довеждана до духовното съвършенство посредством изкушенията и скърбите.
Дяволът причинява скръб на човека, за да падне в униние или да възроптае, но ако това не последва, изкусителят си отива посрамен. Цялото Свещено и светоотеческо Писание ни говори за необходимостта от скърби и всички богоносни отци ни убеждават в това според казаното: ако искаш да бъдеш съобщник на Христовата слава, трябва да бъдеш съобщник и на Неговите страдания.
Не трябва да се поддаваме на унинието и ропота заради своите болести и скърби, защото от Бога е установен закон, по-непоклатим от небето и земята. Законът, че с много скърби подобава да влезем в Царството Божие. А ние в сегашното време сме навлезли в такъв период от живота на човечеството, и който се спасяват изключително чрез безропотното търпене на скърбите, съчетано с вяра в Бога и с надежда на Неговото милосърдие. По други пътища сега не е способен да се спаси никой. За нашето време е останал само един-единствен път: търпенето на скърбите. Преподобният Исаак Сирин пише:„Повече от всяка молитва и жертва са драгоценни пред Бога скърбите за Него и заради Него." А всяка скръб, която ние приемаме без ропот, с мисълта, че тя ни е дадена заради нашето спасение и очистване? всяка скръб при такова отношение към нея ни се вменява като скръб заради Господа, нашият личен кръст се преобразува в Христовия кръст и ние чрез него се спасяваме. Ако с Христос пострадаме с Него ще се и прославим - казва апостол Павел. В минутите на скръб и униние е полезно да помним съвета на преподобния Исаак Сирин: „Дръж винаги в паметта си най-тежките скърби на скърбящите и страдащите (например на ония, които са в затворите, в изгнание и пр,), за да въздадеш дължимата благодарност за малките и нищо незначещи скърби, каквито намираш у себе си, и за да бъдеш в състояние да ги претърпяваш с радост." В скърбите, понасяни с радост, с благодарност към Господа, Който ни спасява посредством страданията,се крие духовна радост, радостта на духовното възхождане от сила в сила.
Спохождащите ни скърби са най-разнообразни. Едни от тях идват от човеци, които клеветят,говорят зло, ласкателстват, въвеждат в заблуждение, съблазняват, оправдават, обиждат, ненавиждат, притесняват, бият, подхвърлят на гонение, с една дума - вършат онова зло, което човеците могат да сторят на човеци. Други скърби се причиняват от собственото ни тяло, когато то безчинства, воюва срещу духа, търси удобството, пада в различни недъзи и болести, подхвърля се на падения, удари и на другите разнообразни последствия от своята немощ. Други скърби идват отвън; такива са ухапването от куче, от отровни или месоядни зверове, така също и заразните епидемии, гладът, земетресенията, наводненията, студовете, зноят, старостта, нищетата, заточението и подобното на това. Скърби се нанасят и от злите духове, с които ние сме във война според думите на апостола; те наблюдават нашите думи и дела, а според тях заключават и за помислите, които, естествено, би трябвало да са подобни на думите и делата. Правилно е умозаключението на демоните!
(Преп. Марк Подвижник)
Единствено задължение е да вярваме в правдата Божия и да знаем, че всичко скръбно, което ни постига против нашата воля, ни постига или поради любовта, или заради греховността, и че по тази причина ние трябва да понасяме изкушенията с търпение, без да ги отблъскваме, като им противодействаме, за да не би с това да прибавим нов грях към нашите грехове. Преди всичко ви умолявам, братя, да бъдете много внимателни към казаното, за да не би и ние, като се подхвърлим на изкушение за нашите думи, това да бъде напразно, и за да не би вие да предадете на забрава казаното, като го приемете без подобаващото усърдие. Забравата е дъщеря на сърдечната хладност (на унинието); а майка и на двете е неверието.
На Господ е благоугодно да търпим оскърбленията и да живеем в лишения и подвиг; дяволът пък иска противното на това. Ако ние се услаждамс от човешка похвала и от телесните утехи, от това става явно, че ние, като проявяваме непослушание към Господа, се скланяме към духа на сластолюбието. А ако не благоволим към похвалата от човеците и към телесното наслаждение, от това става явно, че ние се стремим към Бога, като сме възлюбили
тесния път,
(Преп. Марк Подвижник)
Когато сме подхвърлени на нещастия, ние съг-решаваме единствено поради нашата нетърпеливост, понеже не искаме да понесем дори и най-малка скръб, не искаме да претърпим каквото и да било против нашата воля, тогава, когато Бог не допуска до нас скърби, които превишават силата ни. Ние не искаме да приемем със смирение нищо! По тази причина нещастията ни повалят: и колкото по-усилено се стараем да се избавим от тях, толкова повече те ни оплитат... Ако някой претърпи бедата с търпение и смирение, тя ще премине, без да му навреди. А ако се предаде на скръбта и смущението, ако започне да обвинява всички, ще обремени себе си с непоносима тежест и като удвои действието на бедата върху себе си, няма да получи от нея никаква полза, а ще получи вреда. Нещастията донасят голяма полза, тогава когато се понасят търпеливо, без смущение.
Който извърши нещо заради Бога, той непременно ще бъде постигнат от изкушение: защото всяко добро бива предшествано или последвано от изкушение. Дори вършеното заради Бога не може да е трайно, ако не се изпита чрез някоя беда.
Вярвай, че всичко, отнасящо се до нас, дори и най-малкото, се намира под Божия Промисъл - и така ще претърпяваш сполетелите те скърби без смущение.
Обвиняването на самите себе си, а не на когото и да било другиго, когато ни се случи да търпим скърби, ни доставя велико благо, доставя ни дълбоко спокойствие и значително преуспяване. Толкова повече ние трябва да постъпваме така, понеже нищо не се извършва с нас без Божия Промисъл... Според наставлението на отците, ако с нас се случи нещо добро, ние трябва да казваме: „Това се случи според Божия промисъл." А ако се случи нещо лошо, трябва да казваме: „Това се случи заради нашите грехове."
Бог създаде тварите за блаженство и се утешава с тях. Как тогава има скърби? Скърбите, страданията, бедите са път към блаженството. Господ се утешава и със скърбящите, защото те вървят направо към блаженството. Блаженство посредством скърбите и страданията: такъв е Законът. Бог благоволи и към страдащите. И помага на страдащите не да се избавят, а да претърпяват. Избавянето от страданията е изключение от общия закон.
(Св. Теофан Затворник)
Който претърпи докрай, ще бъде спасен (Мат. 10:22). А има ли какво да търпим? В това у никого няма недостиг. Полето на търпението у всекиго е широко: значи, и спасението ни е под ръка. Претърпи всичко докрай - и ще бъдеш спасен. Трябва обаче да умеещ да търпиш, а иначе може и да изтърпиш, и пак да не получиш никаква полза.
Най-напред, пази светата вяра и води безукорен живот според вярата; всеки грях очиствай нача-са с покаяние.
Второ, всичко, което се случва сега, приемай като от Божията ръка, като помниш постоянно, че без Божията воля нищо не става.
Трето, като вярваш, че всичко, идващо от нашия Господ, се изпраща от Него заради благото на нашите души, за всичко искрено благодари на Бога, благодари и за скърбите, и за утешението.
Четвърто, възлюби страданието заради голямата му спасителност и се научи да го жадуваш като питие - макар и горчиво, но целебно.
Пето, дръж в мисълта си това, че когато бедата вече е дошла, ти няма да я захвърлиш подобно на тясна дреха, а ще трябва да я претърпиш. По християнски ли ще я претърпиш или не, все пак неизбежно ще я претърпиш; така че по-добре е да претърпиш по християнски. Роптаенето не избавя от бедата, а само я прави още по-тежка, а смирената покорност пред определенията на Божия Промисъл и благодушието отнемат тежестта от бедите.
Шесто, осъзнай себе си като заслужаващ още и то не такава беда, осъзнай, че ако Господ би поискал да постъпи с теб според всяка правда, то такава ли беда би следвало да ти изпрати?
Седмо, повече от всичко се моли - и милостивият Господ ще ти даде сила на духа, при която докато другите се удивяват на твоите беди, на теб ще ти се струва, че сякаш и нищо не търпиш.
(Св. Теофан Затворник „Мисли за всеки ден от годината")
Всички ли са благодарни на Бога и за всичко ли благодарят? Има дори и такива, които си позволяват да питат: „Защо Бог ни е създал? По-добрс щеше да е, ако не съществувахме." Бог те е създал, за да блаженстваш вечно. Той ти е дал битието даром, даром те е снабдил и с всички средства за постигането на вечното блаженство; за теб е всичко - стига само да се потрудиш мъничко за това. Казваш: „Та при мен всичко е само страдания, бедност, болести, беди, нещастия." Е, и какво! - и това е в числото на средствата за придобиването на вечното блаженство: потърни. Целият твой живот не може да бъде наречен и миг в сравнение с вечността. Дори и да ти се наложи да страдаш постоянно през целия си живот, и това ще е нищо в сравнение с вечността, а ти имаш още и минути на утешение. Не гледай към сегашното, а към онова, което се приготвя за теб в бъдещото, и се погрижи да направиш себе си достоен за това - и тогава няма да забелязваш бедите. Всички те ще бъдат поглъщани от неусъмня-ващата се надежда във вечните утехи, и благодарността не ще замлъкне в твоите уста.
(Св. Теофан Затворник)
Наказанието само по себе си не изцелява човека от неговата греховност; човек може много силно да страда, но ако тези страдания, изпратени му за изпитание, пораждат в него злост и ожесточение, ако той не се смирява и не ги понася търпеливо, с покорност, благодарейки на Бога за изпратеното му единствено вярно средство, можещо да го доведе до блажените обители, а започне да разпалва в себе си гнева, раздразнението, ненавистта към всички обкръжаващи го, произнасяйки думи на отчаяние, а може би дори и проклятия, срещу причините, предизвикващи тези страдания, само ще умножи своята греховност, като прибави към старите, неизкупени с тези страдания грехове, още един от най-ужасните грехове - противенето на Неговата свята воля.
Човек не може търпеливо да носи скърбите, ако не държи в ума си своя смъртен край, безкрайните мъчения и радостта в Царството Небесно.
Трябва с благодарност да търпим всички скърби и всяка обида от другите, без да помним никое зло. Да помним, че ни оскърбяват не братята, а бесовете: със своите внушения на всички нас причиняват вреда и душевна гибел. Те се стремят да ни отдалечат от Бога.
Когато се явят някакви неприятности, сплетни, и това се претърпява, по-добре е да мисля, че всичко това е поради моите грехове и за моя полза според Божията воля. Ще потърпя заради Господа, за да си спомни Той за мен в моето смирение. Но да мисля, че не си струва да обръщам внимание на това, че трябва да бъда над всичко това, над тези сплетни - този помисъл е светски, нехристиянски, в него има горделивост, а не християнско смирение, презрение, а не търпене заради Бога.
(Митр. Московски и Коломенски Макарий)
Блажен е този, който търпи скърби и болести. Чрез тях се очистват греховете. Но ако очиствани от Бога чрез скърбите и болестите, ние продължаваме да грешим, тогава трябва да се убоим да не би да се изчерпи явяването над нас милосърдие на Бога, Който жадува нашето покаяние.
Скърбите са необходими за всеки човек, както огънят - за храната.
Затова именно и светиите не изпълняват, не ни изпращат изпросваните (в молитва) земни блага, не ни избавят от бедите и страданията, за да се спаси посредством тези скърби душата.
Не бъди малодушен и не изоставяй Божия път поради вражеските козни или поради интриги, гонения или клевети.
Да носят кръста, т.е. скърбите, не е участ само и единствено на християните: носи ги и християнинът, и нехристиянинът, но разликата между тях е тази, че на първия те служат като лекарство и средство за наследяването на Небесното Царство, а за втория стават наказание, възмездие и причина за погибел. За първите кръстовете с времето стават все по-леки, все по-сладостни и накрая се превръщат във венци на вечната слава, а за вторите стават по-тежки и по-мъчителни, докато накрая те преминат там, където ще страдат вечно и безутешно.
Трябва да обучаваме себе си да понасяме по еднакъв начин сладкото и горчивото в живота. Да не се прелъстяваме от радостите, а от скърбите да не се угнетяваме, но за всичко да благодарим на Бога, защото в благополучието Господ ни подава средства да благотворим на нашите ближни, а в скръбта и лишението ни довежда до молитвата за нашите нужди, която е Негов дар.
Земните страдания и нещастия, когато са претърпявани със смирение, вяра и преданост към Божията воля, доставят голяма духовна полза. Искате да знаете каква? Тази, че в нас отслабва плътският човек - този най-опасен враг на нашето спасение, тази, че у нас затихва привързаността към благата на света и неговите нечисти утехи и мислите ни се обръщат към небето и вечността; тази, че се приближаваме към Бога.
Често например в болестно състояние ние молим Бог да ни даде здраве, или в крайна бедност -достатъчно препитание, и въпреки това - не го получаваме. Причината за неизпълняването на молитвите ни се крие не в липсата на благост у Бога, а в нашата развратена природа, в това, че ние въобще не умеем да се ползваме от божествените дарове: ние повече искаме да употребим дара на здравето като средство и оръдие за житейските удоволствия, за изобретяването (на различни прищевки) и умножаването на разкоша, а съвсем не да го посветим на Господа и за полза на нашите ближни. Повече искаме да употребим даруваното ни имущество за удовлетворяването на различните ни капризи, а не като повод да прославим Бога и да помогнем на ближния. Поради това и нашите просби, като преследват цел, несъответстваща на предназначението на божествените дарове, са недостойни пред Бога и не заслужават никакво внимание от страна на Божеството.
Утесненията от Бога ...търпим и благодарим. Но ако разполагаме със средства да ги отстраним -и това е от Бога, и не е никакъв грях да се възползваме от тях и да се освободим от притесненията.
Скърбите принасят полза на душата: те очистват страстите, усилват смирението, изоставят греховете, укрепват характера, приобщават към Христовите страдания, напомнят за Бога.
Търпи, всичко ще премине; надявай се на Бога - ще те избави; моли се - Майката Божия ще ти помогне; трябва да търпим - с какво иначе ще се явим там?
Добродетелите се раждат обикновено от страданията и униженията; както пороците пък - от наслажденията и тщеславието.
За неумерената скръб заради греховете. Прекалената скръб заради греховете, която довежда до отчаянието, се отхвърля от учението на светите отци. Тази скръб трябва да съразтваряме с надеждата в Божието милосърдие; трябва едновременно да скърбим и да се надяваме: да скърбим, защото с нашите грехове прогневяваме Бога, отдалечаваме се от Бога, а да се надяваме - защото имаме всесилен Лекар за нашите грехове, Господ Иисус Христос, Който проля за нас Своята кръв.
Може ли монах да се излекува? От опита на мнозина се забелязва: към когото и от монасите да се прилепи някоя болест, колкото и да се старае, напълно няма да се излекува - все си остават болезнените пристъпи, смиряващи и обременяващи монаха. А от всичко това излиза, че болният монах може да се полекува, но за пълното си оздравяване следва да остави всяка житейска грижа.
За претърпяването на кражбите. Ти пишеш, че не е известно къде са изчезнали парите. За да избегнеш греха, по-правилно и по-добре е срещу никого да не мислиш (лошо), а да положиш в ума си, че това е изпитание и изкушение, изпратено ти заради някакъв грях. Подобни изкушения се изпращат заради непристойните ни мисли спрямо нашите ближни. За своя утеха помисляй, че изгубената сума ще ти се вмени като милостиня и благодеяние, и повече дори. Когато човек върши някакво благодеяние или оказва милост, това неволно, незабележимо бива окрадено от тщеславието, а при изгубването на някоя сума няма никакво място за тщеславието, то се отстранява от скръбното и неприятно чувство. Предавай се на Божията воля и ще се успокоиш.
Молитви във време на скръб
Слава на Бога за всичко!Господи! Предавам се на Твоята свята воля! Нека ми бъде според Твоята воля!
Господи! Благодаря Ти за всичко, което Ти е угодно да ми изпратиш!
Получавам заслуженото според делата си; помени ме, Господи, в Твоето Царство!
Материалът е препечатан от книгата "Утешение в болести и скърби"-издание на Славянобългарски манастир"Св.Вмчк Георги Зограф"Света Гора
|